Such a wonderful life в Брилянтин....или Жената днес за левче......
Събота вечер, избор на подходящ бар...Брилянтин....вход, охрана...резервации? не...по скоро Вип карта...усещане за нещо приятно.....уиски,разливащо се из вените.... Разтърсваща ретро музика, навяваща отдавна забравени тръпки за изживени влюбвания и безгрижни времена ....разширени зеници...и много чаровни жени.....подозрително много...големи компании сами жени....част от тях стоящи близо до прозорците и хвърлящи по едно око навън какви коли спират отвън и кой слиза от тях......асоциации за Рая...или може би за предверието на Ада...:) подхранвани от уникалната атмосфера, денс хитовете и изпития алкохол....цигарен дим, погледи, флуиди прехвърчат отвсякъде.....ТАНЦ....Сластни тела....гърчещи се на дансинга в добре имитирана нега.....и шарещи с поглед....усещане за нещо истинско, животинско....но и все пак едва доловим аромат на фалш...
Централна гара София....замислено вървя...и се сещам за снощната вечер...
"Жената днес за левче"..изграква някой до мен..сепвам се...асоцияцията е болезнено натрапчива.....продавачът на вестници интересно ме поглежда и подминава....разбирам че са евтини, защото са изтекли броеве....
Централна гара София....замислено вървя...и се сещам за снощната вечер...
"Жената днес за левче"..изграква някой до мен..сепвам се...асоцияцията е болезнено натрапчива.....продавачът на вестници интересно ме поглежда и подминава....разбирам че са евтини, защото са изтекли броеве....
Апология на суетата
Джон Суейн бавно изтупа пепелта от Боро-то , приглади гънките на свръхскъпия си костюм Alexander Amosu и се качи на Астон Мартина си.
До него стоеше перфектната жена - шоколадова брюнетка със сини очи, ослепителна усмивка и стройно тяло.
Всъщност ако се върнем преди месец ще видим , че Джон Суейн се казваше Иван Сотиров, а брюнетката беше хрисимо миньонче, но да започнем отначало.
Иван живееше на таван, беше слабоват и едвам свързваше двата края. Пушеше ментета, караше раздрънкан Опел, но беше симпатичен....Двете орисници се събраха , поогледаха го и заспориха.
- Добре, виж го, коя да е ?
- Е , коя, ти знаеш някоя квартална сервитьорка...
- Хм, че и те се изтарикатиха последно време, налитат на борчета, окичени със злато или поне на реститути с два три имота.
- Ба, реститути - изплю се другата - Иван си е симпатяга и е умен.
- АКо беше умен, нямаше да кара Опел и да бачка за 600 лева.
Двете се замислиха.
- Е, добре, ще завъртим една сервитьорка, една бизнес дама и най-вървежната пичка в махалата, с голям бюст, нахакано държане и три висши.
Орисниците направиха така, че на другия ден Иван се сблъска по различен начин и с трите, разбира се само сервитьорката го позагледа, но като видя раздрънкания Опел се усмихна саркастично и подмина.
Орисниците псуваха, ругаха и накрая го уредиха с продавачката в кварталния магазин. Но решиха да си направят експеримент. На другия ден Иван излезе с по-хубави дрехи и с Фолксваген Бора. Сервитьорката веднага го забеляза, поднесе му сутрешното му кафе, усмихна се и го попита с мазен глас
- Желаете ли още нещо....
- Докога си на смяна.. - Иван не усещаше какво казва, през неговата уста говореха орисниците, продължаващи експеримента си...
Вечерта Иван чука така както никога досега, получи пълна програма.
- Хммм, рано му е още за манекенката с големия бюст - профъфли едната орисница.
- Сега ще видим, дай да го пробваме.
- Не става, не я ли виждаш, тя си търси здрави мъже, интелигентни, с бързи коли, общо взето лоши момчета, наш Иванчо има сносна кола ама дотам, слабоват е и не върви да се изпъне до манекенчето.
- Давай да го напомпим.
На другия ден Айвън с впита по него тениска небрежно мина покрай мадамата , заговори я и уж небрежно показа новите си татуировки. Как не съм го забелязала досега - хапеше устни мацката.
- Няма да издържи - заситни другата орисница, - виж го , не е епилиран гладко, апартамента му вони, и работата му куца още...Мадамата си има своите изисквания...
Сега ще поправим нещата - каза другата и на другия ден Айвън се събуди в просторна светла къща на два ката с басейн, а и в работата го повишиха и направиха изпълнителен директор на фирмата...
- Видя ли какво направи, сега е готов и за бизнес дамата, забеляза едната орисница.
И наистина минавайки покрай тенискорта, където играеше въпросната дама, Айвън реши да поиграе тенис и покаже мускули , чар и класа. И го постигна. Вече чукаше трета мадама за седмица, и всяка следваща беше по-надута и по класна от предишните.
Двете орисници се увлякоха, след по-малко от месец Айвън прие американско гражданство, смени компанията с много по-голяма, купи си Астон Мартин и бързо превзе всякакъв дамски "елит" и "хайлайф" в България. Всъщност той го беше превзел доста преди последния ъпгрейд. Джот Суейн вече се целеше в световния елит и успяваше да си уреди среща с всички световни красавици, а брюнетката със стройното тяло отскоро красеше колата му.
- Виж какво направихме от наш Иванчо - каза първата орисница - видя ли , всеки мъж се измерва с това което е постигнал във власт и пари, но никой не го забелязва , когато е долу, дори и да е най-големия симпатяга и да е над средното ниво на интелигентност. Всъщност забелязват го, но само кварталните пачаври или в най-добрия случай началните учителки.
- Добре де, добре - съгласи се втората - дай да го върнем пак там, че много се увлякохме...
На другия ден Ванката пак си караше опела, а сервитьорката псуваше след него щото беше разсипал пепелта от цигарите на пода в кафето.....
Секса е стока, която жените продават. Трудно един мъж ще успее да продаде на жена същата стока, която тя се мъчи да му изтъргува ..да не кажа невъзможно...
Така че мъжете може и да си мечтаят да правят секс за пари.. но реално ще получат само отвратителни оферти...
цитат - Zlox
Иван живееше на таван, беше слабоват и едвам свързваше двата края. Пушеше ментета, караше раздрънкан Опел, но беше симпатичен....Двете орисници се събраха , поогледаха го и заспориха.
- Добре, виж го, коя да е ?
- Е , коя, ти знаеш някоя квартална сервитьорка...
- Хм, че и те се изтарикатиха последно време, налитат на борчета, окичени със злато или поне на реститути с два три имота.
- Ба, реститути - изплю се другата - Иван си е симпатяга и е умен.
- АКо беше умен, нямаше да кара Опел и да бачка за 600 лева.
Двете се замислиха.
- Е, добре, ще завъртим една сервитьорка, една бизнес дама и най-вървежната пичка в махалата, с голям бюст, нахакано държане и три висши.
Орисниците направиха така, че на другия ден Иван се сблъска по различен начин и с трите, разбира се само сервитьорката го позагледа, но като видя раздрънкания Опел се усмихна саркастично и подмина.
- Желаете ли още нещо....
- Докога си на смяна.. - Иван не усещаше какво казва, през неговата уста говореха орисниците, продължаващи експеримента си...
Вечерта Иван чука така както никога досега, получи пълна програма.
- Хммм, рано му е още за манекенката с големия бюст - профъфли едната орисница.
- Сега ще видим, дай да го пробваме.
- Не става, не я ли виждаш, тя си търси здрави мъже, интелигентни, с бързи коли, общо взето лоши момчета, наш Иванчо има сносна кола ама дотам, слабоват е и не върви да се изпъне до манекенчето.
- Давай да го напомпим.
На другия ден Айвън с впита по него тениска небрежно мина покрай мадамата , заговори я и уж небрежно показа новите си татуировки. Как не съм го забелязала досега - хапеше устни мацката.
- Няма да издържи - заситни другата орисница, - виж го , не е епилиран гладко, апартамента му вони, и работата му куца още...Мадамата си има своите изисквания...
Сега ще поправим нещата - каза другата и на другия ден Айвън се събуди в просторна светла къща на два ката с басейн, а и в работата го повишиха и направиха изпълнителен директор на фирмата...
- Видя ли какво направи, сега е готов и за бизнес дамата, забеляза едната орисница.
И наистина минавайки покрай тенискорта, където играеше въпросната дама, Айвън реши да поиграе тенис и покаже мускули , чар и класа. И го постигна. Вече чукаше трета мадама за седмица, и всяка следваща беше по-надута и по класна от предишните.
- Виж какво направихме от наш Иванчо - каза първата орисница - видя ли , всеки мъж се измерва с това което е постигнал във власт и пари, но никой не го забелязва , когато е долу, дори и да е най-големия симпатяга и да е над средното ниво на интелигентност. Всъщност забелязват го, но само кварталните пачаври или в най-добрия случай началните учителки.
- Добре де, добре - съгласи се втората - дай да го върнем пак там, че много се увлякохме...
На другия ден Ванката пак си караше опела, а сервитьорката псуваше след него щото беше разсипал пепелта от цигарите на пода в кафето.....
Секса е стока, която жените продават. Трудно един мъж ще успее да продаде на жена същата стока, която тя се мъчи да му изтъргува ..да не кажа невъзможно...
Така че мъжете може и да си мечтаят да правят секс за пари.. но реално ще получат само отвратителни оферти...
цитат - Zlox
Черният дядо
- Дъртия пак е развалил каймата, - пръв наруши тишината бакалинът и неспокойно се огледа през прозореца, тъмни сенки се стрелкаха зловещо, напреварвайки се коя ще погълне последните следи от чернобялото слънце. Тук високо в планината и без това бързо се скриваше слънцето, вековните дървета ревниво пазеха своето село.
- Какво ли слага вътре , - се размърда плахо жена му, проста жена с надялкани като от брадва черти....тя беше скудоумна и грозна...
- Тежко ми стана, ще повърна.. - тя пак се оригна, лойта изби по устните й, захили се в просташка усмивка без да се обърше и мазни сочни капки слюнка закапаха по мръсния под. Очите й засвяткаха от безумието на вулгарността й...Тя се възбуди......
- Е де, - процеди бакалина, но и той се захили...
- Ще ида да го питам...утре... - бързо прибави той и неспокойно се почеса по брадата...
- Тъмно е вече.....Ще пусна кучетата...
На другия ден от сутринта беше мрачно, бакалина заситни от рано към кръчмата , където се видяха с бай Перо , изпиха по едно за кураж.......
- Снощи и ние ядохме от неговото месо.....жена ми подивя вечерта, ненаситна беше , не съм я виждал такава...Хапеше ме до кръв. . - Перо беше доста неспокоен...
-Да идем да го попитаме...
Двамата тръгнаха по тясната калдаръмена уличка нагоре към къщата на стария Сатарос, вековния месар. Уж ден , а сенките заизскачаха от баирите, тръпки да те побият....Двамата се спряха в безумен страх.....Като че ли дърветата бяха по-близо до къщата на месаря вече....Клоните се надвесваха над къщата, планината виеше зад тях със зейналата си паст...
почти бяха стигнали , но нямаха сила да продължат....Застинали.....Къщата ги хипнотизираше....и отблъскваше..... и зовеше...беше черна като катран , грозна като писък....с изкривени панти, нависоко на края на уличката. Опушена, стара , навяваща безмълвие и отчаяние..зад нея почваше гората..Усещаше се стар мирис на нещо вековно и гнило....на плесен, на страх, на странна предопределеност, че нещо лошо ще се случи. Като че ли никой не живееше там...Тъкмо искаха да се връщат когато...
- Къде сте тръгнали ?....изхриптя глас...
Двамата се сепнаха, преди малко никой нямаше на улицата, а сега там стоеше старият Сатарос, прегърбен, черен, с остър нос и святкащи очички - свински, лукави....Носеше шапка, смачкано кепе , косми стърчаха от ушите му...гнойни пъпки цвърчаха под косата му...
- При тебе идваме, - осмели се бакалина, - каймата ща знайш мазна , полудяват жените, ще си изповръщат червата....Ами сигурно жена ти е изтървала нещо вътре...
- Ами...и аз такава я правя, мазна, лоеста...така обичам...вий друга работа нямате ли си? - сопна се Сатарос и се изплю върху крачола на бакалина.
Двамцата припнаха надолу....или поне така им се искаше.....бяха като поляти с олово от кръстта надолу....мозъците им припнаха, но телата им останаха вкаменени... Черната сянка пред тях се засмя беззвучно и оголи кървави венци, по зъбите му висяка дребни парчета загнило месо...Портата заскърца........отвори се сама.....Сатарос мина покрай тях....Дърветата шумяха, тръпките бяха навсякъде по телата им....почти тъмно беше..хладно..месаря се скри в къщата ...бухал излитна веднага след като вратата се затръшна.....Перо пръв се осъзна....
- Хайде да слизаме, - каза той.
Бакалинът се беше напикал от страх.....в Очите му, вперени към къщата имаше кръв.....
Комина пушеше със сив дим, с мирис на гнилоч, пръст , мърша и хиляди злобни лица се подаваха от прозорците на къщата, застинали във вековен ужас.....
ПАМЕТНИЦИ ОТ МАНАСТИРСКИТЕ ВЪЗВИШЕНИЯ
Из „Пътувания по България” от Константин Иречек:
„На 22 юни тръгнах в 9 ч. и 20 мин. от Кавакли обратно за Ямбол. Пътят водеше далече от всякакви села през плодородни краища, с постоянен изглед отзад на Сакар планина, отпред на Манастирските върхове; в 10 ч. 55 мин. прехвърлихме една малка височина с могила и веднага зад нея Синаплийската река и стигнахме в 11 ч. 50 мин. в селото Голям манастир (Мегало монастири, на тур. Бююк манастир). Оттук могат добре да се разгледат Манастирските върхове или Манастир – баири, които вече четвърти ден имах постоянно пред очите си, като ги виждах почти от всички страни. Те стърчат насаме, отдалечени един от друг с по-ниска пролука, около два километра широка. Западният Голямоманастирски връх е по-висок (според русите 604 м) и по-стръмен; когато се приближаваш от юг, неговото теме при по-близко взиране се разлага на три части. Източният връх над селото Малки (Кючюк) манастир е по-нисък продълговат гребен с няколко плоски върха (448 м). И двата върха, доста подобни на чешкото Средногорие в Рип, са обрасли с гъста гора, а освен това и двата имат на върховете си остатъци от големи стари крепости. Поради своята уединеност са изложени на чести удари от гръм; според околийския лекар през май 1883 г. в Каваклийско загинали скоро един след друг седем души по нивите от гръм.
Селото Големи манастир лежи под югоизточните поли на върха… Жителите (1507) са триезични гърци…
Селото по-напред било център на нахия, която принадлежала под Одрин, но за туй не можах да узная нищо по-ясно, тъй като манастирци помнеха само до епохата на даалиите; те не знаеха даже защо се нарича Манастир…”
Из „Книга от пепел”:
Змийските българи
„Каменна змия се плъзгаше по Манастирските възвишения и водеше до камък с името Шапка. Изкачилият се до него поглед летеше над равнината, носеше гледката…
Духовен път с образ на змия разделяше земята и небето в Манастирските възвишения. Тръгваше от никъде и водеше до камък, чието име е Шапка. Преклон бе изкачването по него, преклон бе пред духа, който бе извършил заклинание за спомен тук. Заклинание – път бе то, заклинание от камъни, заклинание – опашка на камък, от който погледа на всеки е господар на гледката. Духът на пътника по този път бе змийска глава. Губеше се опашката й в спомени. Те казваха: „Това е нашето гигантско приношение.”
Земята, към която се откриваше гледка от Шапката, бе земята между Манастирските възвишения и Сакар. Гледка, която стига до върховете на Сакар, бе гледката към нея…”
Тези извадки се отнасят за един монументален паметник на една непозната култура, географски разположена между Ямбол, Тополовград и Елхово. Той е най-близо до с. Голям манастир. След съвършеното изселване на „триезичните гърци” през ХХ в., на тяхно място идват бежанци от Беломорска и Одринска Тракия и други преселници. Сведения за коренно население на с. Голям манастир нямаме. Предишното гръцко население нямало представа защо селото им се нарича Манастир, защото явно и те не били местни от твърде дълго време и са дошли тук по време на робството. Това ни показва, че паметникът, който разглеждаме, няма етнографска стойност и значението му не е достояние на жива култура, т.е. той е на векове.
Нека обърнем внимание, че това е езически паметник. Дълъг е 140 метра, което означава, че не е бил направен от няколко местни жители. Манастирските възвишения са посипани с камъни от вулканичен произход с много голяма тежест, здравина и съдържание на желязо. Те са били под ръка за изграждането и подбудили може би идеята.
И така, на колко века е този паметник? Нека започнем от възможния минимум! Възможно е той да е бил изграден от татари, печенеги, кумани… Но трудно се обосновава твърдението, че те биха имали желанието, времето и възможността да вложат толкова труд в една такава идея, и то на земя, на която те не са истински господари, а само напаст. Този паметник изразява самочувствие на властелин с много подчинени, които се виждат в многото и тежки камъни. Като всеки монумент, и той трябвало да напомня за нечие величие и чак с такова не можели да се похвалят езическите вождове, които някога са стъпвали в Манастирските възвишения. С изключение на един.
През есента на 813 г., на върха на славата си, хан Крум тръгнал от Одрин за Плиска с намерение след като свърши зимата да досрути византийските устои. Логично е да е минал покрай Манастирските възвишения. От крепостта им няколко прабългарски коланни апликации издават прабългарско присъствие, а тази крепост е непосредствено от южната страна на граничния окоп Еркесия. Крум имал какво да отбележи на тази земя – че я владее, че тя вече твърдо е на българите, за които плитката на обръснатата глава, освен скалпов кичур, символизирала змия.
Да търсим този паметник по-назад, в културата на римляните, гърците, траките, става все по-трудно за правдоподобното му вместване. Целите Манастирски възвишения са осеяни с буквално безброй купчини камъни, които са направени от човешка ръка, камъните са подредени в суха зидария. Такива купчини камъни са ни известни от почти цяла Азия. Те се правят в почит на духовете, в Алтай се наричат „обо” (Караджов 2004; Овчаров 2000-2001, 217). Би могло да се приеме, че те са подражателни и по-късни от змията. Някои от тях изглеждат на не повече от век, което наистина е загадка. В историческата памет на населението, което от незапомнени времена живее около Манастирските възвишения, сведения за традиция като тази категорично няма, но има много намеци за тайно общество. Срещналите го случайно нощем по тези места „непросветени” хора, го възприемали като свръхестествено явление и можем да търсим отшумяването му в Новото време. Огромното количество паметници говори за устойчиво през вековете население. И ако това не са били българите, то са фантоми без народностно име, които или са изоставили своя вековен паметник, или потомците им днес не се съмняват, че са българи.
Из „Книга от пепел”:
„Змийска глава се губеше задъхан из просторни убежища за мечти. В тях се съдържаха безброй купчини от безброй камъни. Духовни простори бяха, територии на молитви бяха. Забравен като мечта, като молитва Змийска глава се вглеждаше по наклоните, по местата, на които се събират речни корита. Там той виждаше непокътнатите крепители на духовното. Те бяха сторени от ония личности, които се числяха към творците на духовните висини в Манастирските възвишения. Тези висини дърпаха погледа на Змийска глава към дълбините си, към молитвите на безброй хора…
Където се събират две речни корита или където започва речно корито, бяха сътворени знаци на това, което съдбата влива в потока на всеки живот.
В плъзгащо се през каменисто място речно корито бе донесен камък отдалече. Стъкмено бе с него и на него едно слънце. Парче от заобикалящите това речно корито камъни носеше знака на магическото. Много парчета от отрупващите това речно корито камъни бяха отчупени и понесени като знак на магическото.
Струпани в различни форми камъни носеха знаците на магическото, в което потъваха Манастирските възвишения…”
Слънцето, споменато в този текст, се намира в западните склонове на Манастирските възвишения, край с. Генерал Тошево. В по-голямата си част населението на това село произлиза от изчезнали по време на робството селища от околността. Името му до 1934 г. е било Талашманлии, чийто корен „талаш” би могъл да бъде изтълкуван като отломки или останки, „ман” е увеличителна наставка, а „лии” обозначава, че така се наричат хората, които живеят там. Преди него на километър е било селището Дарманлии, „дар” – теснина. В тези селища малцинства не е имало, те били изцяло с българско население. В озадачаваща близост до тях откриваме т. нар. в руската терминология „балбали” – наредени в прав ред камъни до могили.
Руският учен Кубарев пише, че балбалите представляват „своеобразен знак на присъствие, внимание към определен човек” (Кубарев 1984, 69). Друг руски учен – Сорокин, пише, че те „са свързани с поминалните тържества и отразяват не само култа, но и бита, и социалната организация на древното номадско общество” (Сорокин 1981, 37). Тези паметници изразявали култа към прадедите (Овчаров 2000-2001, 215 и сл.).
Единствените познати на територията на България балбали, ни представя професор Димитър Овчаров. Те са от Балчик и представляват 13 дъговидно наредени камъка до срутила се и приличаща на могила кула на ранновизантийска крепост (Овчаров 2000-2001).
Погребалният или мемориален комплекс от четири могили и няколко редици балбали до с. Генерал Тошево ни изправя пред уникално съоръжение. Най-забележителната могила има терасовидна платформа от юг, а балбалите са източно от нея. Всички балбали са от необработени камъни. Редицата с най-големите камъни (някои по над тон), е най-близо до стъпаловидната могила (на разстояние малко повече от 150 м), ориентирана е север – юг, има дължина ок. 30 м и е дъговидна. Мислената линия от върха на могилата до най-северния камък от тази редица съвпада точно с посоката изток – запад и бележи равноденствието. В южния край на редицата e оформена широка видимо колкото „коларски път”, т. нар. „порта на слънцето”, и тя бележи зимното слънцестоене. Това всъщност е култов слънчев календар.
Най-дългата редица (ок. 60 м, бележеща посоката на залеза при зимно слънцестоене) е с над 70 камъка, но за разлика от описаните календарни балбали, другите изцяло са с тегло, с което би се справил един силен мъж и са прави. Това ги охарактеризира като подражателни. Там можем да видим и змии от подредени камъни, чието тегло е не повече от килограм-два, което им придава вид на много скоро направени. Според преданията на Талашманлии, от там се появявал големият им културен герой Змеят.
Иречек пише:
„Равнината около двата върха е пълна със старини, с църковища и могили. На запад от Големи манастир при селото Талашманлии неотколе, казват, намерили в една могила стъклени и глинени съдове, а до тях, на сребърно синджирче, малък златен полумесец, украсен с няколко червени камъчета…”
Слънцето до Талашманлии е издялано върху масивен правоъгълен гранитен камък. Той е бил донесен от отдалеченото на 5-6 километра Джумадере (Петъчна река). Между Джумадере и Талашманлии е местността Шиймелик, чието име най-вероятно значи Шиитски владетел. Пренесеният камък бил поставен в сухо речно корито, което се спуска към първото гробище на Талашманлии (засвидетелствано действащо от края на XVIII в. до 1985 г.). Това слънце трябвало да осветява тъмния свят на мъртвите и мислите.
Всеки камък от купчините бил един преклон и една мoлба към духовете. Така те ставали видими. Има камъчета, които са недокоснати от незнайно, но явно не много отдавнашно време, поставени върху вдлъбнати повърхности на големи камъни. Може би са били сложени от деца, които правят като възрастните.
По скалите, които обграждат землището на Талашманлии, във всяка посока намираме множество изображения на съзвездия, а можем да видим и камъни с жертвени улеи. Тези скали, както купчините камъни, винаги са покрай рекички, но за разлика от тях не са в групи, а стоят самотни, около тях няма други такива. Народът ги нарича „Квачки с пиленца”, т.е. изображения на Плеядите, „чашки” или „панички”. Те са много подобни на наречените от професор Овчаров „вдлъбнатинки” при светилището от с. Горталово, Плевенско (Овчаров 2000-2001). В спомените на старци от с. Генерал Тошево се натъкваме на техни среднощни срещи с хора, които са облечени в бяло, свирят с гайди и тъпани, танцуват и се движат по Джума дере или други рекички към възвишенията. Човек, който върви пред тях, е казвал на срещналия ги: „Махни се за да не те стъпчем!”. Казва се, че това били сватби, но от култов характер, напомнящ за старите жертвоприношения на азиатците, наречени „Булка на реката”.
Често до обектите на почит имало параклиси. В началото на ХХ в. до балбалите е открит таен изцяло подземен параклис с икони. Никой от местните жители като че ли не знаел за него. И никой не разбрал, че открилият го човек харесал камъните му и си построил къща с тях. Днес в Манастирските възвишения не е останал нито един параклис. Да говорим за някогашен манастир с монаси не е възможно, но можем да говорим за силен култ към Свещената планина.
Когато деспот Елтимир, по поръчка на племенника си цар Теодор Светослав, бил убит в Ямбол през 1306 г., жена му избягала в Константинопол, тъй като по майка носела императорското име Палеолог. Знаем, че тя имала син на име Иван Драгушин (Павлов 2000; Овчаров 2007). Аристократите много рядко имали само едно дете. Деспот Елтимир и жена му Мария/Марина били женени в продължение на осем години. Ние нямаме сведения, че те са имали само едно дете, а знаем само за едно.
Ако приемем хипотетично, че деспот Елтимир е имал поне още един син, то явно този син не е отишъл с майка си в Македония под покровителството на родственика им крал Стефан Душан. И също хипотетично, той може би е бил по-големият син. Той може би си спомнял за ранното си детство в Ямбол; може би имал някакъв чин във Византийската армия; и може би знаел, че освен династическите имена Тертер, Палеолог, Комнин, Дука… носи и името на одринския род Врана. Той бил в ролята на изгнаник и вероятно територията на Манастирските възвишения не му изглеждала чужда, от крепостта им се виждал Ямбол. Как се случило това, че този Елтимиров син попаднал там, няма да подлагаме на хипотези, но ще приемем, че е възможно и логично той действително да е получил тази крепост. Властта в България се сменила, Тертеровата династия изчезнала и се появила друга куманска издънка – Шишмановци. И така, този Елтимиров син навярно мечтаел да си върне бащиния Ямбол – авантюра, която никога не се сбъднала.
Както и да е, в нашата хипотеза този Елтимиров син също имал поне един син, наречен от нас Елтимир II. На него се паднало да е съвременник на превземането на Ямбол от турците. Крепостта на Манастирските възвишения станала безполезна, нито Ямбол, нито Одрин съществували както преди. Но в тази отново изгнаническа територия се съхранил живот на боляри. Тяхната някогашна немного завидна съдба, причинена им от болярски интриги, ги поставила на неатрактивна за грабеж територия. Елтимир II и потомството му оцелели в Манастирските възвишения и в Османската империя. Те били войнуци (привилегирована рая), служели в Османската армия като помощни части. Законите били такива, че след смъртта на войнук, неговото място можел да заеме само негов син или брат.
През 1573-1578 г. немският пътешественик Стефан Герлах пише:
„Турчинът (сиреч султанът) има много хиляди българи, които не плащат никакъв данък, но на всекиго дохажда ред всяка трета година, че е длъжен да варди конете на царя и на пашите (сиреч везирите) по пасищата и да им търси храна. Това става на Великден и после. Тогава влизат в Цариград с гайди и играят (танцуват). Също има и други много хиляди, които във време на войната карат храните за войската, също и които секат дърва и ги возят. И всичките не плащат данък. И той ги има неброено число, които нищо не дават, освен че чакат да им дойде ред за работата…
[Българите] имат помежду си един надзирател, когото турците наричат кихая; той, тука както във всичките християнски села, всекиму, който дохажда, трябва да намери сено, трева, ечемик за конете, хляб и друга храна за човеците. Те са длъжни да вардят нощем товарите на пътниците пред къщята, гдето нощуват. Денем всякога един трябва да язди напред за да показва пътя, добрите и лошите му места; другите трябва да съпроваждат колата, за да ги удържат на лошите пътища. Това е длъжност и на всичките други християни. Чаушинът от всекиго взима един залог, дрехата му, търнокоп, лопата, секира, табла за ядене или друга някаква покъщнина. Който не дойде или побегне, изгубва залогът си, та и мнозина го оставят и побягват…”
Това продължило до ХVII в., а в отделни случаи до самата Руско – Турска Освободителна война. Дотук историята на семейство Елтимир беше хипотетична, защото няма документи, които да я докажат, освен такива, които да доказват възможността й. Но от XVIII в. родът Елтимир присъства в оцелели паметници от Манастирските възвишения като дошъл в Талашманлии от Дарманлии. През 1845 г. хора от този род издействат разрешение за строеж на голям християнски храм (първи за Манастирските възвишения) и името им продължава да присъства до Освобождението. Тогава родът Елтимир буквално забравя това свое име, но помни паметниците, на които го пише – ктиторски и надгробни, и паметниците, които се отнасят за него – мемоари и родословия… Тогава загасва и „старият обичай” да оставят плитка на главите си – символ на войнуците.
В Историческия музей – Ямбол се пазят записаните спомени на Иван Петков Павлов, в които се казва:
„От село Каяджик, Коюн бунар и Талашманлии през 1877 г. били мобилизирани всички волски коли за обоза на Сюлейман паша. Колите, около 150 на брой, се събрали при брястовете на село Коюн бунар и заминали за село Кара бунар (Гълъбово) и пристигнали там два дни преди Илинден (20 юли 1877 г.). През Раднево, където по това време бил Сюлейман паша, през Нова Загора и Кортен стигнали до Казанлък точно когато се водели шипченските боеве, на които били свидетели. Много от мобилизираните селяни зарязали колите си, побягнали и се укривали в родните си села и по горите до идването на русите.”
Мария Михова:
„Родена съм на 24. III., на Благовещене, 1900 г., когато са думкали тенекиите за да бягат змиите и гущерите според старите обичаи.
Произхождам от средно земеделско семейство. Баща ми Михо Димитров почина на 6 май 1941 г., а е роден през 1872 г. Когато дошли нашите освободители към нашия край, то било 1878 г., той бил близо на шест години. И понеже в дядови, на баща ми у баща му имало настанени руски войски, то те се подигравали с него. А той по стар обичай имал плитка оставена коса на върха на главата му и я плетели. Един ден някой от войниците отрязъл плитката – с това орахатил детето хем да го не чешат и плетат и да му се нахлюпва по-лесно калпачето, което било от ярешка кожа. Майка му се опитала да го поступа, за гдето е дал да му отрежат косата /плитката/, но войниците и баба му са го отървали. Той пасял козите, защото са имали доста такива. Понеже нашето село е било чисто българско, то още 1880 г. се е построило училище двуетажна сграда, същевременно е имало и прогимназия и като така мимо хокането на дядо му да пасе козите, а не да се учи, че беким поп ще става. Баща му обаче е бил по-буден човек, та макар със зор, но позволил на синът си /моя баща/ да завърши това голямо учение за времето си III, а сега VII клас. По-после, когато той е останал самостоятелен стопанин, е учителствувал близо към 14 години. Дълги години е кметствал, понеже е бил твърде справедлив, той беше демократ…”
Из „Книга от пепел”:
„Михо бе син на Димитър. Димитър бе син на Иван. Иван бе син на Никола Итимири. Никола Итимири бе роден в Дарманлии и бе погребан в Талашманлии. Бе надживял животното чума, което спеше в къделите, и бе завещал една завещана на него дървена кутийка с две мушнати една в друга части. В кутийката бе свитък, на който „пише за рода”.
Митологичен образ със змийско тяло и „човеша” глава бе едно означение на култа към предците. Змеят бе любовник и се хранеше с мляко. Това бе неговата връзка с предците. Рееща се в небето змия бе образ на културни висини и спомен за културни висини. Разказът за нея бил разказ за висините на властта, по които пълзял като змия този спомен. Разговорът със змея бил разговор с духовете. Разказваха преданията от Манастирските възвишения за срещи със змея на места със свещени камъни, места белязани за ритуал. От двете страни на такова място започваше речното корито, което се спускаше покрай Дарманлии. Покрай такова речно корито бе погребан Никола Итимири, други преди него и други след него…”
Според легенда от Талашманлии, в крепостта на Манастирските възвишения живеел змеят. Някога го нападнал новодошъл змей и след битката бил ранен. Намерили го овчари край Дарманлии и го спасили. В този змей отново виждаме азиатски култ – към предците змии.
Из „Книга от пепел”:
„Два змея се вият,
вият, та се бият,
земя и небе месят.
Крила им стигат,
стигат чак връх Граден.
Върхът се дели,
дели се на два, на три дяла,
първият дял стигнал,
стигнал до Дарманлии.
В Дарманлии до кладенче,
до кладенче змей лежеше,
лежеше още ранен беше,
навъртян вода пиеше…
Овчар мляко занесе,
змей мляко полочи,
полочи и оздравя,
оздравя и пак литна.”
Оцелелите документи за рода Елтимир/ Алдимир/ Итимир/ Калтумар/ „Мирчоолар белме” (в превод от турски „Незнайно [защо] Мирчовци”), или последно Владимир; други предразполагащи случването на тази история документи; както и взискателно вглеждане в родословието на деспотица Мария/ Марина Смилец Палеолог, са обект на мащабния проект „Книга от пепел II”. Особено интересна е историята на рода по време на Втората световна война и след 9 IX 1944 г. От XVIII в. до наши дни никой от този род не е носел името му като лично, то е било само фамилно.
С екстремна далечина, крънската и ямболска деспотица Мария/ Марина Смилец Палеолог е потомка на император Йоан II Комнин и унгарската принцеса Пирошка Арпад. Това значи, че сред предците й е и Карл Велики, значи и роднинство с кралица Елизабет II.
Соня Бониси, старши длъжностно лице по кореспонденцията в Бъкингамския дворец:
„Нейно Величество беше заинтересована да прочете относно вашия културен проект…”
А ако приемем, както пише Анна Комнина, че българските Комитопули са потомци на хан Крум, в който виждаме творецът на Змията от Манастирските възвишения, то той все още има наследници там. Защото потомка на Комитопулите е Анна Дукина – жената на, така да се каже, основателя на семейство Палеолог, севаст Георги Палеолог. Сестра на Анна Дукина е Ирина Дукина – майката на първия византийски император с български предци, Йоан II Комнин. Впоследствие, до смъртния час на Византия, императорите й били потомци на последния цар на Първата Дунавска България – Иван Владислав. По-точно те произлизали от неговия син Траян, а другият му син – Пресиян II, носел името на последния езически български владетел.
Литература:
Иречек, К. Пътувания по България. С., 1974; Стари пътешествия по България от 15-18 столетие. ПСп., VII, 1884
Овчаров, Д. Прабългарската религия. С., 2000-2001
Караджов, М. В прародината. 2004
Арабаджиева, М. История на Древен Китай. С., 2004
Овчаров, Н. Надгробен надпис разкрива царски драми. Стандарт, 2007, бр. 5302
Павлов, Пл. Бунтари и авантюристи в средновековна България. ВТ, 2000
Марков. Анг. Овчи кладенец. С., 1988
„На 22 юни тръгнах в 9 ч. и 20 мин. от Кавакли обратно за Ямбол. Пътят водеше далече от всякакви села през плодородни краища, с постоянен изглед отзад на Сакар планина, отпред на Манастирските върхове; в 10 ч. 55 мин. прехвърлихме една малка височина с могила и веднага зад нея Синаплийската река и стигнахме в 11 ч. 50 мин. в селото Голям манастир (Мегало монастири, на тур. Бююк манастир). Оттук могат добре да се разгледат Манастирските върхове или Манастир – баири, които вече четвърти ден имах постоянно пред очите си, като ги виждах почти от всички страни. Те стърчат насаме, отдалечени един от друг с по-ниска пролука, около два километра широка. Западният Голямоманастирски връх е по-висок (според русите 604 м) и по-стръмен; когато се приближаваш от юг, неговото теме при по-близко взиране се разлага на три части. Източният връх над селото Малки (Кючюк) манастир е по-нисък продълговат гребен с няколко плоски върха (448 м). И двата върха, доста подобни на чешкото Средногорие в Рип, са обрасли с гъста гора, а освен това и двата имат на върховете си остатъци от големи стари крепости. Поради своята уединеност са изложени на чести удари от гръм; според околийския лекар през май 1883 г. в Каваклийско загинали скоро един след друг седем души по нивите от гръм.
Селото Големи манастир лежи под югоизточните поли на върха… Жителите (1507) са триезични гърци…
Селото по-напред било център на нахия, която принадлежала под Одрин, но за туй не можах да узная нищо по-ясно, тъй като манастирци помнеха само до епохата на даалиите; те не знаеха даже защо се нарича Манастир…”
Из „Книга от пепел”:
Змийските българи
„Каменна змия се плъзгаше по Манастирските възвишения и водеше до камък с името Шапка. Изкачилият се до него поглед летеше над равнината, носеше гледката…
Духовен път с образ на змия разделяше земята и небето в Манастирските възвишения. Тръгваше от никъде и водеше до камък, чието име е Шапка. Преклон бе изкачването по него, преклон бе пред духа, който бе извършил заклинание за спомен тук. Заклинание – път бе то, заклинание от камъни, заклинание – опашка на камък, от който погледа на всеки е господар на гледката. Духът на пътника по този път бе змийска глава. Губеше се опашката й в спомени. Те казваха: „Това е нашето гигантско приношение.”
Земята, към която се откриваше гледка от Шапката, бе земята между Манастирските възвишения и Сакар. Гледка, която стига до върховете на Сакар, бе гледката към нея…”
Тези извадки се отнасят за един монументален паметник на една непозната култура, географски разположена между Ямбол, Тополовград и Елхово. Той е най-близо до с. Голям манастир. След съвършеното изселване на „триезичните гърци” през ХХ в., на тяхно място идват бежанци от Беломорска и Одринска Тракия и други преселници. Сведения за коренно население на с. Голям манастир нямаме. Предишното гръцко население нямало представа защо селото им се нарича Манастир, защото явно и те не били местни от твърде дълго време и са дошли тук по време на робството. Това ни показва, че паметникът, който разглеждаме, няма етнографска стойност и значението му не е достояние на жива култура, т.е. той е на векове.
Нека обърнем внимание, че това е езически паметник. Дълъг е 140 метра, което означава, че не е бил направен от няколко местни жители. Манастирските възвишения са посипани с камъни от вулканичен произход с много голяма тежест, здравина и съдържание на желязо. Те са били под ръка за изграждането и подбудили може би идеята.
И така, на колко века е този паметник? Нека започнем от възможния минимум! Възможно е той да е бил изграден от татари, печенеги, кумани… Но трудно се обосновава твърдението, че те биха имали желанието, времето и възможността да вложат толкова труд в една такава идея, и то на земя, на която те не са истински господари, а само напаст. Този паметник изразява самочувствие на властелин с много подчинени, които се виждат в многото и тежки камъни. Като всеки монумент, и той трябвало да напомня за нечие величие и чак с такова не можели да се похвалят езическите вождове, които някога са стъпвали в Манастирските възвишения. С изключение на един.
През есента на 813 г., на върха на славата си, хан Крум тръгнал от Одрин за Плиска с намерение след като свърши зимата да досрути византийските устои. Логично е да е минал покрай Манастирските възвишения. От крепостта им няколко прабългарски коланни апликации издават прабългарско присъствие, а тази крепост е непосредствено от южната страна на граничния окоп Еркесия. Крум имал какво да отбележи на тази земя – че я владее, че тя вече твърдо е на българите, за които плитката на обръснатата глава, освен скалпов кичур, символизирала змия.
Да търсим този паметник по-назад, в културата на римляните, гърците, траките, става все по-трудно за правдоподобното му вместване. Целите Манастирски възвишения са осеяни с буквално безброй купчини камъни, които са направени от човешка ръка, камъните са подредени в суха зидария. Такива купчини камъни са ни известни от почти цяла Азия. Те се правят в почит на духовете, в Алтай се наричат „обо” (Караджов 2004; Овчаров 2000-2001, 217). Би могло да се приеме, че те са подражателни и по-късни от змията. Някои от тях изглеждат на не повече от век, което наистина е загадка. В историческата памет на населението, което от незапомнени времена живее около Манастирските възвишения, сведения за традиция като тази категорично няма, но има много намеци за тайно общество. Срещналите го случайно нощем по тези места „непросветени” хора, го възприемали като свръхестествено явление и можем да търсим отшумяването му в Новото време. Огромното количество паметници говори за устойчиво през вековете население. И ако това не са били българите, то са фантоми без народностно име, които или са изоставили своя вековен паметник, или потомците им днес не се съмняват, че са българи.
Из „Книга от пепел”:
„Змийска глава се губеше задъхан из просторни убежища за мечти. В тях се съдържаха безброй купчини от безброй камъни. Духовни простори бяха, територии на молитви бяха. Забравен като мечта, като молитва Змийска глава се вглеждаше по наклоните, по местата, на които се събират речни корита. Там той виждаше непокътнатите крепители на духовното. Те бяха сторени от ония личности, които се числяха към творците на духовните висини в Манастирските възвишения. Тези висини дърпаха погледа на Змийска глава към дълбините си, към молитвите на безброй хора…
Където се събират две речни корита или където започва речно корито, бяха сътворени знаци на това, което съдбата влива в потока на всеки живот.
В плъзгащо се през каменисто място речно корито бе донесен камък отдалече. Стъкмено бе с него и на него едно слънце. Парче от заобикалящите това речно корито камъни носеше знака на магическото. Много парчета от отрупващите това речно корито камъни бяха отчупени и понесени като знак на магическото.
Струпани в различни форми камъни носеха знаците на магическото, в което потъваха Манастирските възвишения…”
Слънцето, споменато в този текст, се намира в западните склонове на Манастирските възвишения, край с. Генерал Тошево. В по-голямата си част населението на това село произлиза от изчезнали по време на робството селища от околността. Името му до 1934 г. е било Талашманлии, чийто корен „талаш” би могъл да бъде изтълкуван като отломки или останки, „ман” е увеличителна наставка, а „лии” обозначава, че така се наричат хората, които живеят там. Преди него на километър е било селището Дарманлии, „дар” – теснина. В тези селища малцинства не е имало, те били изцяло с българско население. В озадачаваща близост до тях откриваме т. нар. в руската терминология „балбали” – наредени в прав ред камъни до могили.
Руският учен Кубарев пише, че балбалите представляват „своеобразен знак на присъствие, внимание към определен човек” (Кубарев 1984, 69). Друг руски учен – Сорокин, пише, че те „са свързани с поминалните тържества и отразяват не само култа, но и бита, и социалната организация на древното номадско общество” (Сорокин 1981, 37). Тези паметници изразявали култа към прадедите (Овчаров 2000-2001, 215 и сл.).
Единствените познати на територията на България балбали, ни представя професор Димитър Овчаров. Те са от Балчик и представляват 13 дъговидно наредени камъка до срутила се и приличаща на могила кула на ранновизантийска крепост (Овчаров 2000-2001).
Погребалният или мемориален комплекс от четири могили и няколко редици балбали до с. Генерал Тошево ни изправя пред уникално съоръжение. Най-забележителната могила има терасовидна платформа от юг, а балбалите са източно от нея. Всички балбали са от необработени камъни. Редицата с най-големите камъни (някои по над тон), е най-близо до стъпаловидната могила (на разстояние малко повече от 150 м), ориентирана е север – юг, има дължина ок. 30 м и е дъговидна. Мислената линия от върха на могилата до най-северния камък от тази редица съвпада точно с посоката изток – запад и бележи равноденствието. В южния край на редицата e оформена широка видимо колкото „коларски път”, т. нар. „порта на слънцето”, и тя бележи зимното слънцестоене. Това всъщност е култов слънчев календар.
Най-дългата редица (ок. 60 м, бележеща посоката на залеза при зимно слънцестоене) е с над 70 камъка, но за разлика от описаните календарни балбали, другите изцяло са с тегло, с което би се справил един силен мъж и са прави. Това ги охарактеризира като подражателни. Там можем да видим и змии от подредени камъни, чието тегло е не повече от килограм-два, което им придава вид на много скоро направени. Според преданията на Талашманлии, от там се появявал големият им културен герой Змеят.
Иречек пише:
„Равнината около двата върха е пълна със старини, с църковища и могили. На запад от Големи манастир при селото Талашманлии неотколе, казват, намерили в една могила стъклени и глинени съдове, а до тях, на сребърно синджирче, малък златен полумесец, украсен с няколко червени камъчета…”
Слънцето до Талашманлии е издялано върху масивен правоъгълен гранитен камък. Той е бил донесен от отдалеченото на 5-6 километра Джумадере (Петъчна река). Между Джумадере и Талашманлии е местността Шиймелик, чието име най-вероятно значи Шиитски владетел. Пренесеният камък бил поставен в сухо речно корито, което се спуска към първото гробище на Талашманлии (засвидетелствано действащо от края на XVIII в. до 1985 г.). Това слънце трябвало да осветява тъмния свят на мъртвите и мислите.
Всеки камък от купчините бил един преклон и една мoлба към духовете. Така те ставали видими. Има камъчета, които са недокоснати от незнайно, но явно не много отдавнашно време, поставени върху вдлъбнати повърхности на големи камъни. Може би са били сложени от деца, които правят като възрастните.
По скалите, които обграждат землището на Талашманлии, във всяка посока намираме множество изображения на съзвездия, а можем да видим и камъни с жертвени улеи. Тези скали, както купчините камъни, винаги са покрай рекички, но за разлика от тях не са в групи, а стоят самотни, около тях няма други такива. Народът ги нарича „Квачки с пиленца”, т.е. изображения на Плеядите, „чашки” или „панички”. Те са много подобни на наречените от професор Овчаров „вдлъбнатинки” при светилището от с. Горталово, Плевенско (Овчаров 2000-2001). В спомените на старци от с. Генерал Тошево се натъкваме на техни среднощни срещи с хора, които са облечени в бяло, свирят с гайди и тъпани, танцуват и се движат по Джума дере или други рекички към възвишенията. Човек, който върви пред тях, е казвал на срещналия ги: „Махни се за да не те стъпчем!”. Казва се, че това били сватби, но от култов характер, напомнящ за старите жертвоприношения на азиатците, наречени „Булка на реката”.
Често до обектите на почит имало параклиси. В началото на ХХ в. до балбалите е открит таен изцяло подземен параклис с икони. Никой от местните жители като че ли не знаел за него. И никой не разбрал, че открилият го човек харесал камъните му и си построил къща с тях. Днес в Манастирските възвишения не е останал нито един параклис. Да говорим за някогашен манастир с монаси не е възможно, но можем да говорим за силен култ към Свещената планина.
Когато деспот Елтимир, по поръчка на племенника си цар Теодор Светослав, бил убит в Ямбол през 1306 г., жена му избягала в Константинопол, тъй като по майка носела императорското име Палеолог. Знаем, че тя имала син на име Иван Драгушин (Павлов 2000; Овчаров 2007). Аристократите много рядко имали само едно дете. Деспот Елтимир и жена му Мария/Марина били женени в продължение на осем години. Ние нямаме сведения, че те са имали само едно дете, а знаем само за едно.
Ако приемем хипотетично, че деспот Елтимир е имал поне още един син, то явно този син не е отишъл с майка си в Македония под покровителството на родственика им крал Стефан Душан. И също хипотетично, той може би е бил по-големият син. Той може би си спомнял за ранното си детство в Ямбол; може би имал някакъв чин във Византийската армия; и може би знаел, че освен династическите имена Тертер, Палеолог, Комнин, Дука… носи и името на одринския род Врана. Той бил в ролята на изгнаник и вероятно територията на Манастирските възвишения не му изглеждала чужда, от крепостта им се виждал Ямбол. Как се случило това, че този Елтимиров син попаднал там, няма да подлагаме на хипотези, но ще приемем, че е възможно и логично той действително да е получил тази крепост. Властта в България се сменила, Тертеровата династия изчезнала и се появила друга куманска издънка – Шишмановци. И така, този Елтимиров син навярно мечтаел да си върне бащиния Ямбол – авантюра, която никога не се сбъднала.
Както и да е, в нашата хипотеза този Елтимиров син също имал поне един син, наречен от нас Елтимир II. На него се паднало да е съвременник на превземането на Ямбол от турците. Крепостта на Манастирските възвишения станала безполезна, нито Ямбол, нито Одрин съществували както преди. Но в тази отново изгнаническа територия се съхранил живот на боляри. Тяхната някогашна немного завидна съдба, причинена им от болярски интриги, ги поставила на неатрактивна за грабеж територия. Елтимир II и потомството му оцелели в Манастирските възвишения и в Османската империя. Те били войнуци (привилегирована рая), служели в Османската армия като помощни части. Законите били такива, че след смъртта на войнук, неговото място можел да заеме само негов син или брат.
През 1573-1578 г. немският пътешественик Стефан Герлах пише:
„Турчинът (сиреч султанът) има много хиляди българи, които не плащат никакъв данък, но на всекиго дохажда ред всяка трета година, че е длъжен да варди конете на царя и на пашите (сиреч везирите) по пасищата и да им търси храна. Това става на Великден и после. Тогава влизат в Цариград с гайди и играят (танцуват). Също има и други много хиляди, които във време на войната карат храните за войската, също и които секат дърва и ги возят. И всичките не плащат данък. И той ги има неброено число, които нищо не дават, освен че чакат да им дойде ред за работата…
[Българите] имат помежду си един надзирател, когото турците наричат кихая; той, тука както във всичките християнски села, всекиму, който дохажда, трябва да намери сено, трева, ечемик за конете, хляб и друга храна за човеците. Те са длъжни да вардят нощем товарите на пътниците пред къщята, гдето нощуват. Денем всякога един трябва да язди напред за да показва пътя, добрите и лошите му места; другите трябва да съпроваждат колата, за да ги удържат на лошите пътища. Това е длъжност и на всичките други християни. Чаушинът от всекиго взима един залог, дрехата му, търнокоп, лопата, секира, табла за ядене или друга някаква покъщнина. Който не дойде или побегне, изгубва залогът си, та и мнозина го оставят и побягват…”
Това продължило до ХVII в., а в отделни случаи до самата Руско – Турска Освободителна война. Дотук историята на семейство Елтимир беше хипотетична, защото няма документи, които да я докажат, освен такива, които да доказват възможността й. Но от XVIII в. родът Елтимир присъства в оцелели паметници от Манастирските възвишения като дошъл в Талашманлии от Дарманлии. През 1845 г. хора от този род издействат разрешение за строеж на голям християнски храм (първи за Манастирските възвишения) и името им продължава да присъства до Освобождението. Тогава родът Елтимир буквално забравя това свое име, но помни паметниците, на които го пише – ктиторски и надгробни, и паметниците, които се отнасят за него – мемоари и родословия… Тогава загасва и „старият обичай” да оставят плитка на главите си – символ на войнуците.
В Историческия музей – Ямбол се пазят записаните спомени на Иван Петков Павлов, в които се казва:
„От село Каяджик, Коюн бунар и Талашманлии през 1877 г. били мобилизирани всички волски коли за обоза на Сюлейман паша. Колите, около 150 на брой, се събрали при брястовете на село Коюн бунар и заминали за село Кара бунар (Гълъбово) и пристигнали там два дни преди Илинден (20 юли 1877 г.). През Раднево, където по това време бил Сюлейман паша, през Нова Загора и Кортен стигнали до Казанлък точно когато се водели шипченските боеве, на които били свидетели. Много от мобилизираните селяни зарязали колите си, побягнали и се укривали в родните си села и по горите до идването на русите.”
Мария Михова:
„Родена съм на 24. III., на Благовещене, 1900 г., когато са думкали тенекиите за да бягат змиите и гущерите според старите обичаи.
Произхождам от средно земеделско семейство. Баща ми Михо Димитров почина на 6 май 1941 г., а е роден през 1872 г. Когато дошли нашите освободители към нашия край, то било 1878 г., той бил близо на шест години. И понеже в дядови, на баща ми у баща му имало настанени руски войски, то те се подигравали с него. А той по стар обичай имал плитка оставена коса на върха на главата му и я плетели. Един ден някой от войниците отрязъл плитката – с това орахатил детето хем да го не чешат и плетат и да му се нахлюпва по-лесно калпачето, което било от ярешка кожа. Майка му се опитала да го поступа, за гдето е дал да му отрежат косата /плитката/, но войниците и баба му са го отървали. Той пасял козите, защото са имали доста такива. Понеже нашето село е било чисто българско, то още 1880 г. се е построило училище двуетажна сграда, същевременно е имало и прогимназия и като така мимо хокането на дядо му да пасе козите, а не да се учи, че беким поп ще става. Баща му обаче е бил по-буден човек, та макар със зор, но позволил на синът си /моя баща/ да завърши това голямо учение за времето си III, а сега VII клас. По-после, когато той е останал самостоятелен стопанин, е учителствувал близо към 14 години. Дълги години е кметствал, понеже е бил твърде справедлив, той беше демократ…”
Из „Книга от пепел”:
„Михо бе син на Димитър. Димитър бе син на Иван. Иван бе син на Никола Итимири. Никола Итимири бе роден в Дарманлии и бе погребан в Талашманлии. Бе надживял животното чума, което спеше в къделите, и бе завещал една завещана на него дървена кутийка с две мушнати една в друга части. В кутийката бе свитък, на който „пише за рода”.
Митологичен образ със змийско тяло и „човеша” глава бе едно означение на култа към предците. Змеят бе любовник и се хранеше с мляко. Това бе неговата връзка с предците. Рееща се в небето змия бе образ на културни висини и спомен за културни висини. Разказът за нея бил разказ за висините на властта, по които пълзял като змия този спомен. Разговорът със змея бил разговор с духовете. Разказваха преданията от Манастирските възвишения за срещи със змея на места със свещени камъни, места белязани за ритуал. От двете страни на такова място започваше речното корито, което се спускаше покрай Дарманлии. Покрай такова речно корито бе погребан Никола Итимири, други преди него и други след него…”
Според легенда от Талашманлии, в крепостта на Манастирските възвишения живеел змеят. Някога го нападнал новодошъл змей и след битката бил ранен. Намерили го овчари край Дарманлии и го спасили. В този змей отново виждаме азиатски култ – към предците змии.
Из „Книга от пепел”:
„Два змея се вият,
вият, та се бият,
земя и небе месят.
Крила им стигат,
стигат чак връх Граден.
Върхът се дели,
дели се на два, на три дяла,
първият дял стигнал,
стигнал до Дарманлии.
В Дарманлии до кладенче,
до кладенче змей лежеше,
лежеше още ранен беше,
навъртян вода пиеше…
Овчар мляко занесе,
змей мляко полочи,
полочи и оздравя,
оздравя и пак литна.”
Оцелелите документи за рода Елтимир/ Алдимир/ Итимир/ Калтумар/ „Мирчоолар белме” (в превод от турски „Незнайно [защо] Мирчовци”), или последно Владимир; други предразполагащи случването на тази история документи; както и взискателно вглеждане в родословието на деспотица Мария/ Марина Смилец Палеолог, са обект на мащабния проект „Книга от пепел II”. Особено интересна е историята на рода по време на Втората световна война и след 9 IX 1944 г. От XVIII в. до наши дни никой от този род не е носел името му като лично, то е било само фамилно.
С екстремна далечина, крънската и ямболска деспотица Мария/ Марина Смилец Палеолог е потомка на император Йоан II Комнин и унгарската принцеса Пирошка Арпад. Това значи, че сред предците й е и Карл Велики, значи и роднинство с кралица Елизабет II.
Соня Бониси, старши длъжностно лице по кореспонденцията в Бъкингамския дворец:
„Нейно Величество беше заинтересована да прочете относно вашия културен проект…”
А ако приемем, както пише Анна Комнина, че българските Комитопули са потомци на хан Крум, в който виждаме творецът на Змията от Манастирските възвишения, то той все още има наследници там. Защото потомка на Комитопулите е Анна Дукина – жената на, така да се каже, основателя на семейство Палеолог, севаст Георги Палеолог. Сестра на Анна Дукина е Ирина Дукина – майката на първия византийски император с български предци, Йоан II Комнин. Впоследствие, до смъртния час на Византия, императорите й били потомци на последния цар на Първата Дунавска България – Иван Владислав. По-точно те произлизали от неговия син Траян, а другият му син – Пресиян II, носел името на последния езически български владетел.
Литература:
Иречек, К. Пътувания по България. С., 1974; Стари пътешествия по България от 15-18 столетие. ПСп., VII, 1884
Овчаров, Д. Прабългарската религия. С., 2000-2001
Караджов, М. В прародината. 2004
Арабаджиева, М. История на Древен Китай. С., 2004
Овчаров, Н. Надгробен надпис разкрива царски драми. Стандарт, 2007, бр. 5302
Павлов, Пл. Бунтари и авантюристи в средновековна България. ВТ, 2000
Марков. Анг. Овчи кладенец. С., 1988
Из "Дневниците на един чревоугодник"
Обичам да ям....Не просто да хапвам, или гризкам нещо, или да ям от задължение, само така щото е прието за да утоля глада си...Обичам да го правя добре, със страст. Яденето за мен е процес, капризен и неподлежащ на прекъсване. Започвам бавно, приготвяйки сам и добре храната си. Подправки, но не прекалено, хляб задължително, освен ако не ям пица или друго тестено...Не обичам да спазвам етикети, правила в яденето. Развихрям се и ако някой външен човек ме погледне ще остане със зяпнали уста... Когато съм сам ми е най вкусно...Всъщност може и двама , но другият да не ми пречи и да ми прави забележки, а да е отдаден и той на храната, така взаимно се стимулираме, когато ядем. Самото хранене...е изкуство...Бавен старт и постепенно ожесточаване, устата е все по пълна, добавяме поетапно отделните късове различна храна, която сме приготвили..Примерно немислимо е когато хапнем хляб, да не се добави и пържено пиле, а и лютеница, но последните две ако ако дойдат в повече, задължително добавяме късове хляб за да балансира перфектното усещане.Дъха се учестява, зениците се разширяват,пулса блъска гърдите, топли вълни когато храната се разполага в корема.... да, за някои това се постига чрез други удоволствия, но за мен храненето ме издига до неподозирани висоти. То е връзката ми с Юниверса, проводник на съзнанието ми към заобикалящият ме свят. Когато прекъсна или отложа хранене организма ми се раздразва, ядосан и не на себе си съм. Питието с храната не е задължително, но е важно почти колкото самата храна...Бира, вино, вода, всичко има свой собствен оттенък в зависимост от храната , с която го комбинираме...АЗ разбира се винаги знам кое питие кога и как да комбинирам така , че да постигна пълна нирвана когато се храня...Даже в момента , когато пиша това, сладострастно потръпвам и облизвам плътните си устни...Не, не съм дебел, дебелаците често не уважават храната и пъхат в устата си каквото им попадне в нелогичен ред и хаос...Навън разбира се , се храня като другите, сливам се с масата...Не бързам, използвам нож...А какво по хубаво да оближеш пръстите си като малко преди това си поднесъл с тях пържено крилце или бутче към устните си...Често другите не разбират какво усещане изпитвам и до какви висоти съм достигнал в храненето си...Ненавиждам тези, които претупват бързо своята храна, хапвайки каквото им попадне и каквото им поднесе случайността...Някой звъни на вратата, сигурно е г-жа Игрекова, отскоро разбрах , че е от моят отбор и често хапваме заедно....Отивам, не ме прекъсвайте, че ще се забавим....
Arizona Dream - 7/8 & 11/8
Uci me majko
karaj me
kako da ja zembam
Biljana
Biljana moma
ubava
Biljana
tenka, visoka
Biljana
edna
plavajka
Biljadna edna
plavajka
Подлоги
Наистина....два подлога....подлоги мръсни....когато единствения ти читател започне да редактира писанията ти вместо да се забавлява и чете, по-добре да пускаш само клипчета на ютюб....
П.С.
Не ми се слагат връзки, нямам намерение да се обвързвам....
П.С.
Не ми се слагат връзки, нямам намерение да се обвързвам....
Мадам Бабет и Шапет, червената куртизанка
Бабет (бабата) тежко се оригна и звучно се прозя...Тя беше дърта селянка и не можеше да се отучи от тези ориенталски навици ,но пък пред своите куртизанки се държеше на положение, гледаше ги отвисоко, превзето държейки цигарето с ръка....рокля в червено и черно покриваше прояденото й от подагра туловище...Бабет излезе от покоите си и влезе просторната зала за гости(клиенти). Там Вълкът стоеше на края на канапето и нервно потропваше с бастунчето си...Беше се одървил целия, но се стараеше да не го показва...Шапет закъсняваше.....тя беше най добрата й куртизанка, не отказваше нищо на клиентите....легенди се носеха за неспирната й страст...правеше го без пари, ей така от удоволствие...истинска златна мина....Вълкът редовно идваше, като всеки път му се искаше да я изяде...хапеше я до кръв, после старата Бабет мърмореше , че оставали следи по нежното сластно телце на Шапет и се стараеше да ги покрие с тонове пудра....Но Вълкът плащаше добре и тя си затваряше очите....ще я изям някой ден, си мислеше Вълкът, няма да мога да издържа....
Шапет влезе запъхтяно и притеснено си помисли : Олеле , закъсняла съм...какво пък , аз съм й любимката , и на нея и на този празноглав звяр...Освен това, това ще ми е последен сеанс...
Тя беше облечена в червен воал , отдолу прозираше черно бельо...На главата си имаше вишнево боне...
- Готова съм, да се качваме....
Вълкът недочакал се изстреля нагоре, леко приведен с туптящи слабини...Сега ще я науча, ще я разпоря, се канеше той...
Нахвърли й се от вратата, разкъса воала, стъпка бонето...раздра със зъби бельото...
- Супер си - извика Шапет - винаги ми е било адски сластно и възбуждащо да ме мачкаш и чукаш така...Жалко , че е за последно - изпусна се тя....
Вълкът застина...
- За последно, защо ?
- Ами аз , не знаеше ли, Граф фон Дьо Бержерак, виден ловец и ебач ме откупи и сега ще мачкам само неговите копринени чаршафи...
Вълкът побесня, нахвърли се върху куртизанката и захапа гърдите й, започна да къса плътта й, ноктите му се впиха в дупето и слабините й...
- Ти си само моя, не разбра ли, ловецът е само за парлама, за да има смисъл историята - но винаги се появява накрая, си мислеше ядно вълкът, разкъсвайки месата под себе си...
Шапет нямаше сили дори да извика, лежеше обляна в кърви и секрети, ококорила очи....получаваше последния оргазъм в живота си....
Шапет влезе запъхтяно и притеснено си помисли : Олеле , закъсняла съм...какво пък , аз съм й любимката , и на нея и на този празноглав звяр...Освен това, това ще ми е последен сеанс...
Тя беше облечена в червен воал , отдолу прозираше черно бельо...На главата си имаше вишнево боне...
- Готова съм, да се качваме....
Вълкът недочакал се изстреля нагоре, леко приведен с туптящи слабини...Сега ще я науча, ще я разпоря, се канеше той...
Нахвърли й се от вратата, разкъса воала, стъпка бонето...раздра със зъби бельото...
- Супер си - извика Шапет - винаги ми е било адски сластно и възбуждащо да ме мачкаш и чукаш така...Жалко , че е за последно - изпусна се тя....
Вълкът застина...
- За последно, защо ?
- Ами аз , не знаеше ли, Граф фон Дьо Бержерак, виден ловец и ебач ме откупи и сега ще мачкам само неговите копринени чаршафи...
Вълкът побесня, нахвърли се върху куртизанката и захапа гърдите й, започна да къса плътта й, ноктите му се впиха в дупето и слабините й...
- Ти си само моя, не разбра ли, ловецът е само за парлама, за да има смисъл историята - но винаги се появява накрая, си мислеше ядно вълкът, разкъсвайки месата под себе си...
Шапет нямаше сили дори да извика, лежеше обляна в кърви и секрети, ококорила очи....получаваше последния оргазъм в живота си....
ЗА АТЛАНТИТЕ
Написано от Катерина Найденова
Информацията, включена в тази статия е малко и е събрана от много източници. Нейната цел е само въведение в света на атлантите. Първите атланти имали извънземен произход и дошли на Земята преди повече от 50 хиляди години. Те имали хуманоидни черти, но се различавали от сегашния човек. Те били наричани също Елохими или Анунаки, а тяхната история е скрита в текстовете на Битие. Техният живот продължавал средно по 800 години.Те били много високи, между 3 и 4 метра, а кожата им била светла.
Първите атланти имали извънземен произход и дошли на Земята преди повече от 50 хиляди години. Те имали хуманоидни черти, но се различавали от сегашния човек. Те били наричани също Елохими или Анунаки, а тяхната история е скрита в текстовете на Битие. Техният живот продължавал средно по 800 години.Те били много високи, между 3 и 4 метра, а кожата им била светла.
Повечето древни цивилизации вярвали в титаните, раса от гиганти, населявала Земята преди много години. В различните фолклори те са известни под различно име. Тези същества били считани за легендарни, докато археолози не откриха в една пещера в Сирия дузина човешки скелети с ръст между 3 и 4 метра. В дневниците на испанските конкистадори четем за диви, русокоси, синеоки хора, високи около 4 метра, бягащи из Андите по време на завоюването на инките.
Счита се, че атлантите, заедно с другите цивилизации, населяващи Земята, са създали по-малкия човек чрез генетична манипулация. Хората може би са били използвани като работници.
Адам, т.е. човек, е създаден за да работи в различни проекти по цялата земя, например в мините, производството на храна, строителство. Давайки на човек възможността да се размножава (първородния грях от библията), населението започнало бързо да нараства. Атлантите обаче искали повече рботници, затова жените били допълнително променени, така че да могат да раждат всеки месец, вместо първоначалната една година. Това също може да се открие в Битие, глава 3, стих 16.
Вероятно атлантските войници започнали да се размножават с човешките жени: "тогава синовете Божии видяха, че дъщерите човешки са хубави и взимаха си от тях за жени, кой каквато си избереше" (Битие, гл 6, стих 2)
Технологията на Атлантите
Съзнанието на атлантите еволюирало от по-нематериално към по-физическо. За разлика от другите древни цивилизации, които познаваме, атлантите били достигнали много високо ниво на технологично развитие, дори по-високо от нашето собствено. Сред постиженията на атлантите бил перфектен воден контрол. Сега една утопична представа би изглеждала така: изобилни полета от вълнуваща се пшеница до възможно най--красивите плажове през безкрайно лято. Атлантите са притежавали всичко това и то ги е отегчавало. Те оставили подобни земи на слугуващите същества - хората - на които това им се сторило като райска градина.
Атлантите дошли на Земята за стимулация. Те обичали бурите и цели области били отделени като национални паркове, в които се провеждали свирепи демонстрации на атмосферна турбуленция. Техните слуги, разбира се, били доста по-малко запалени по тези демонстрации, които разрушавали къщите им и ги убивали. Ако атлантите забележели щетите и ако ги е било грижа можели да въстановят щетите по своя воля. Понякога го правели, понякога - не.
Атлантите имали и способността да управляват геоложките събития. Те я използвали за да задоволят своята жажда за експерименти. Вулканичните изригвания били сред любимите, но повече се използвала пара и минерални води за постигане на художествен ефект. Атлантите имали много време за своите експерименти. Първите атланти били безсмъртни. На един по-късен етап те изгубили контрол над природата и това довело до големите промени, а така и до тяхното изчезване.
Същинското ядро на технологията на атлантите, което все още може да се намери по Земята, е било нещо значително по-голямо от контрол над атмосферните условия. Едно от тези постижения, върху които военните се нахвърлиха като мухи на мед, е така наречената прагова (порталова) технология. Част от този интерес изплува във филма "Старгейт" ( врата към звездите ), само че атлантската версия по-скоро е врата на възможностите. Това е солидно, плътно устройство, което използва мисълта за време-пространство като енергиен източник.
Експериментът от Филаделфия
За съжаление ние хората все още не сме "дорасли" за тези технологии. Доказателство за това е "Експериментът от Филаделфия". Историята започва, когато през 30-те години Никола Тесла, фон Нойман и Алберт Анщайн създават "отбора" на университета в Принстън и започват да работят над Project Rainbow ( Проект Дъга ), известен като "Експериментът от Филаделфия". Използвайки получените от Тесла и Нойман технологии на плеядианците, те започват да правят успешни експерименти с невидимостта. До 1939г. успяват да обвият прототипите с електромагнитни силови полета, които ги правят невидими за радарите и окото. През 1943г. същите учени успяват да убедят морското разузнаване на САЩ, че могат да накарат военния кораб "Eldridge" невидим за радарите във военното пристанище във Филаделфия. Експериментът се оказа твърде успешен. След като става невидим за радарите, корабът и неговият екипаж става невидим и за очите. Следва синя светкавица и корабът изчезва за 20 минути. Неизвестно как корабът се телепортира и е засечен на няколко мили от калифорнийския бряг, на около 5000 км. от Филаделфия. Ужасът за моряците на катерите, които приближават дрейфуващия свободно кораб, е голям.
Членовете на екипажа на "Eldridge" са обгърнати от пламъци, светкавици излизат от телата им. Някои от моряците били вградени в металния корпус на кораба. Повечето от моряците са мъртви, а оцелелите са невменяеми и са изпратени в лудници. Местният вестник успява да напише за експеримента преди да го спре цензурата. През 50-те години д-р Морис Джесъп открива документите за този експеримент и се опитва да ги публикува във Varo Edition. Скоро след това е убит.
По време на експеримента Никола Тесла се опитва да ги спре, протестирайки, че в него не трябва да има хора. Веднага след инцидента, Тесла, заедно с технологията си, се оттегля от Проект Дъга. Скоро след това е открит мъртъв. Неговата лаборатория е разбита и всички документи, скици и материали са откраднати. В разузнаваческите среди плъзва слухът, че Тесла е убит, защото става риск за сигурността на САЩ. Остава въпросът какво се е случило с неговите разработки.
Кристалите
Атлантите използвали кристалите доста често и във всички сфери на техния живот. Счита се, че те са причината Атлантида да потъне. Атлантите използвали знанията за пречупването, увеличаването и съхраняването на енергия с кристали. Знае се, че лъч светлина, фокусиран в определени страни на диамант, увеличава своята сила, вместо както при преминаване през друг вид прозрачна материя - да се намали. Освен това тези увеличени енергии се разпадат на сложен спектър при преминаването си през кристал. Атлантите използвали определените спектри за различни цели.
Кристалите имат способността да предават енергия на големи дистанции, да я съхраняват, да запазват нейния интензитет и да я фокусират. Тези свойства на кристалите били използвани в пирамидите. Вероятно е те да са били използвани за пренос на енергия от едни точки на света до други, при това без да се губи енергия при преноса.
Кристалите, използвани от атлантите били в естествени форми, но били произвеждани с технологии за ускоряване на техния растеж. Освен това те имали много големи кристали. Предполага се, че най-големите са достигали 8 метра височина и 3 метра диаметър, имали 12 страни и били използвани за съхраняване и предаване на енергия.
Счита се, че на дъното на океана, под бермудския триъгълник, където преди е била част от Атлантида, има кристали, които при определени условия се задействат, като предизвикват дематериализация на различни предмети в околността.
Една от хипотезите е, че атлантите, в края на тяхната цивилизация, станали алчни за все повече енергия. Като резултат енергията на кристалите станала неконтролируема и разрушителна. Смята се, че това е причинило бедствията, довели до потъването на Атлантида.
Атантида
През 360г. пр. н. е. Платон пише диалозите "Тимей" и "Критий". В тях е включено и едно много интересно предание за потъналата всемогъща островна държава Атлантида. Според Платон този разказ е разказан на атинския законодател Солон от жреци на египетския град Саис, който поддържал оживени религиозни и културни връзки с Атина. Солон разказал историята на своя родственик Дропид, който от своя страна я предал на своя син. Този негов син, Критий старши, още като млад я доверил на своя 9-годишен внук, който също се казвал Критий. Критий младши, който по времето на Солон заемал важни политически постове в Атина, в двата диалога се явява в ролята на разказвач, който говори за Атлантида...
Диалозите на Платон за Атлантида
През 360г. пр. н. е. Платон пише диалозите "Тимей" и "Критий". В тях е включено и едно много интересно предание за потъналата всемогъща островна държава Атлантида. Според Платон този разказ е разказан на атинския законодател Солон от жреци на египетския град Саис, който поддържал оживени религиозни и културни връзки с Атина. Солон разказал историята на своя родственик Дропид, който от своя страна я предал на своя син. Този негов син, Критий старши, още като млад я доверил на своя 9-годишен внук, който също се казвал Критий. Критий младши, който по времето на Солон заемал важни политически постове в Атина, в двата диалога се явява в ролята на разказвач, който говори за Атлантида.
Ето какво казва той: "Много и чутовни дела се разказват за вашия град (Атина). Но едно от тях превъзхожда всички останали по величие и значение. Записите разказват как вашия град някога обуздал силата, която изведнъж дръзко се била насочила откъм Атлантическо море срещу цяла Европа и Азия. Тогава по морето могли да плават кораби, защото пред неговото устие, което вие по своему наричате Херкулесови стълбове, се намирал остров. Тоя остров бил по-голям от Ливия и Азия, взети заедно. От него за плавателите се откривал достъпът към другите острови, а от тях - към целия срещуположен материк, с който се ограничава това истинско море. От вътрешната страна на това устие, за кото говорим, морето представлявало само залив, нещо като тесен вход. А това, което било от външната страна, може да бъде наречено истинско море, голямо колкото земята, която го окръжава - истински и съвършен материк. Върху тоя остров на Атлантида съществувала велика и страшна държава на царе, властта на които се простирала върху целия остров, върху много други острови и върху някои части от материка. Освен това те и на отсамната страна владеели Ливия до Египет и Европа до Тирения. Тая държава, като се събрала в едно, възнамерявала с един удар да покори и вашата, и нашата страна, цялата земя отсам устието.Тогава, Солон, войнството на вашия град Атина се прославило с доблест и твърдост пред всички хора. Като превъзхождал всички по мъжество и хитрост на военната тактика, вашият град ту воювал начело на елините, ту - когато другите отстъпвали - по необходимост се сражавал сам, като се излагал на големи опасности. Но най-после, след като победил настъпващите врагове, той възтържествувал за победата над тях и им попречил да заробят още незаробените и извоювал свободата на всички нас, които живеем отсам Херкулесовите предели.
По-късно, когато станали страшни земетръси и потопи, в един ден и в една бедствена нощ цялата се провалила изведнъж в земята и остров Атлантида изчезнал, като потънал в морето. Затова и онова море сега не е плавателно и е неизследвано. Многото вкаменена тиня, останала след потъването на острова, пречи на плаването..."
С описанието на това будещо и днес интерес събитие, разиграло се 9000 години преди да се е бил родил Солон, приключва краткия разказ за Атлантида в "Тимей".
Доказателства за съществуването на Атлантида
Въпросът дали описаният от Платон континент (остров с размерите на Ливия + Азия = континент) наистина е съществувал, а също така дали е съществувала и неговата цивилизация, са въпроси, които и досега нямат категоричен отговор. Но напоследък се намират все повече доказателства за съществуването и потъването на древен континент, както и следи от неговата цивилизация.
Няколко експедиции на водолази в различни точки на света от Бахамите до бреговете на Европа и Азия, откриват на дъното правоъгълни сгради, колони, павирани пътища, храмове и пирамиди, потънали преди хиляди години.
Ето и някои от по-големите открития:
*
През 1970г. Др. Рей Браун открива на дъното на океана, близо до Бахамските острови, голяма пирамида. В тази експедиция Браун заедно с четирима водолази откриват още пътища, храмове, правоъгълни сгради, неидентифицирани метални инструменти, както и една статуя, държаща кристал, съдържащ миниатюрни пирамиди. Металните предмети и кристалът били изпратени за анализ във университет във Флорида. Изследванията показали, че кристалът усилва енергията, която преминава през него.
*
През 60-те години Др. Мансън Валентин, при своята експедиция на остров Бинини, фотографира и публикува снимки на пътища и сгради, открити от него недалеч от брега. Подобни руини били фотографирани близо до Бахамите, а също и до Мексиканския бряг на дълбочина 15 - 20 метра.
*
Огромна пирамида с единадесет помещения и голям кристален връх е открита в средата на Атлантическия океан на дълбочина 3300 метра от Тони Бенклок.
*
През 1977 е съобщено за голяма пирамида, намерена в Кей Сал на Бахамите. Тя е фотографирана от експедицията на Ари Маршъл на около 50 метра под морското равнище. Пирамидата била висока около 210 метра. Водата около пирамидата била осветена от блещукаща бяла вода, излизаща от отворите на пирамидата и била заградена от зелена вода, вместо от черна, както е навсякъде на тази дълбочина.
*
Съветска експедиция, ръководена от Борис Ащуря, открива потънал град на около 650 км. от бреговете на Португалия. Сградите били направени от изключително здрав бетон и пластмаси. Експедицията изважда и една статуя.
*
Открит е и мраморен акропол от колони на площ пет акра.
*
Хайнрих Шлиман, човекът, който откри и изследва Троя (за която се смяташе, че е само легенда), съобщава за ваза от метал, непознат на учените, които я изследвали. Вазата е намерена в съкровищницата на Приам. Във вазата има надписи, според които тя е била подарък от цар Кронос от Атлантида. Идентична ваза била намерена и в Тихуанако, Боливия.
*
Останки от праисторическа цивилизация са открити на девет километра от индийския бряг. Възрастта на останките е 7500 години пр. н. е. Те се намират близо до брега на Сурат, Запдна Индия, на 40 метра под повърхността на водата. Археолозите откриват парчета дърво, останки от домакински съдове, фосили и строителни материали. Освен това са намерени разрушени бани, стълбища и храм. Археологическото откритие е направено от два индийски института - Института по археология и Института по океанология.
Известни са много други подводни пътища, сгради, статуи и колони, като много от тях са направени с материали, които не се срещат в дадения район. На много древни карти има континента Атлантида, включително на древните гръцки карти, изучавани от Христофор Колумб, преди да тръгне на прочутото си пътешетвие и да открие Америка. В древни писания от ацтеките, маите, гърците, египтяните, испанците, индийците, тибетците и от много тихоокеански острови се говори за потънали древни континенти и връзката на съответната група хора с тези континенти. За съжаление много от доказателствата за съществуването на Атлантида са отбелязвани в местната преса, а после забравяни. Тези факти не се включват в учебниците по история, понеже учените не могат ди ги обяснят чрез техните теории.
Други континенти
Най-напред е важно да се отбележи, че Атлантида не е единствения континент потънал в древни времена. Съществувал е и континентът Лемурия, който е включвал държавите Му и Мар в Тихия океан и Лумания в Индийския океан. Останки от потъналия континент все още може да се видят защото върховете на техните планини сега представляват малки островчета в океаните. Например Великденския остров се счита за остатък от Лемурия, а неговите каменни статуи будят възхищение и учудване, въпреки че от повечето статуи се виждат само главите.
Историята за тези различни континенти и техните обитатели, част от високо развита цивилизация е наистина фантастична. Всичко обаче свършва преди около 11 500 години, когато драматични събития като рязка смяна на климата, потъването и разместването на континенти, а също така и изместването на земната ос, довеждат до края на тези цивилизации, въпреки че се счита, че някои от НЛО са на оцелелите в подводни и подземни бази атланти и лемурианци. Някои следи за тези събития се откриват в древните шумерски текстове.
Местоположение и карти на Атлантида
През 1665г. немският свещенник-йезуит Атанасиус Кирхер публикувал книга, включваща репродукция на древна Египетска карта на Атлантида. Картата била изнесена от Египет от римляните, вероятно след падането на Клеопатра от власт в 30г. Пр. н.е. Атанасиус Кирхер е е бил човек, когото сравнявали с Леонардо да Винчи и запознанството с неговата работа винаги е интересно и полезно....
Картата на Атлантида от книгата на Кирхер –1665г
Надписи на картата: Америка, Атлантически океан, Атлантида, Африка, Испания
Надписа в ъгъла на картата в превод от латински означавва: Атлантида, сега е под водата, според вярванията на египтяните и описанието на Платон.
На главния остров на Атлантида е нарисувана стрелка в кръг (компас), указваща севера. Египтяните смятали, че юг, а не север се намира отгоре. Това имало смисъл, т.к това била посоката, откъдето тече Нил. А тъй като Нил бил твърде важен за тях, неговия извор трябвало да се намира в в горния край. Картата на Кирхер приема Египетската концепция – „юг- горе", както е направено изображението на компаса, сочещ надолу.
За да възстановим обичайния за нас вид – „севера – горе" , картата е обърната на 180 градуса.
Карти на Атлантида
Сега ще видите една истинска карта на Атлантида. Това е математически модел, който позволява да се разглежда от всички страни, направен по данни оставени ни от Великата цивилизация.
карта на Атлантида
Това изображение дава достатъчно точна и пълна информация за търсенето на изгубената земя и нашата история. Островите са разположени по линията североизток-югозапад. Най-големия остров Посейда е доста дълъг. Наличните данни дават основание да се предположи, че дължината му е над 2000 км. Това съотвтства и на описанието на Платон.
За съжаление точния мащаб на изображението не е известен.
Нивото на водата е приблизително, т.к. не е известно колко точно е било тогава. Ако нивото и е по-ниско, то 3-те острова ще се слеят в един с пръстеновидна структура.
Математическия модел позволява да се погледне Атлантида от всички страни.
Ето как би изглеждала тя за мореплавателите, плаващи към нея от североизток.
Страничен изглед на Атлантида
Това е изглед от най-тясната и страна. Отляво е големия остров, отдясно 2, по-малки. На големия остров се вижда голяма планинска верига, зад която се намира долината, описана от Платон.
А случайно да сте виждали нещо подобно на този релеф?
Големите пирамиди на Египет със своя вид приличат точно на планините на Атлантида и навярно това не е случайна прилика. А и пирамидите също са разположени на линията – североизток-югозапад. Доста съвпадения…
Платон дава доста подробно описание на главния град на Атлантида:
...този хълм, на който тя(Клейто) живеела, той (Посейдон) укрепява в окръжност, отделяйки го от острова , ограждайки го последователно с редуващи се 3 водни пръстена и 2 земни вала, с увеличаващ се диаметър, разположени на равни разстояния един от друг.
...Най-напред те прехвърлили мостове през водните пръстени, обкръжаващи древния град, построили пътища в столицата и извън нея.
...От морето направили канал - 3 плетера широк и 100 фута дълбок, който навлизал на вътре в острова на 50 стадия и достигал до външния воден пръстен.
....Най-големия воден пръстен, с който непосредствено се свързва морето бил широк 3 стадия. Следващия го земен вал бил също толкова широк. Съответно следващите воден пръстен и земен вал били широки по 2 стадия, а най-вътрешния воден пръстен, опасващ острова в средата, бил широк 1 стадий.
Островът, на който бил двореца бил 5 стадия в диаметър; този остров, а също така земните валове и мостовете, широки по 1 плетер,били опасани от каменни стени.
Тази част от острова била обърната на юг, а от север била заградена от планини.
* плетер =1/6 част от стадия, т. е. около 32 м
Няма нужда да цитираме Платон изцяло, достатъчно е да кажем, че това негово описание позволява доста точно да се нарисува в основни линии столицата на Атлантида и обкръжаващата я местност. Тази рисунка, направена от Р. Авотин, е публикувана толкова много пъти в различни издания, че вече е направо класика.
А сега погледнете тези развалини на действително съществуващ древен архитектурен комплекс:
Тази фотография е на Муиупарка. Ако се вгледаме внимателно, ще установим че архитектурната планировка и даже околната местност съответства на описанието на Платон.
Невероятният Саксауман е разположен на 5 мили северно от Куско, древната столица на инките, изградена на 3360м. надморска височина в Андите. В сърцето на Саксауман се намира Муиупарка -„Енергиен вихър", където древните инки извършвали специални ритуали.
Удивителен е факта, че в най-високата точка на гр. Куско, сред огромните каменни древни съоръжения откриваме вкаменелости от морски раковини.
Очевидна е е еднаквата архитектурна планировка на 2-те места.
Сравнявайки описанието на Платон, рисунката на Авотин и снимката на Муиупарка, можем да предположим , че или строителите на Муиупарка са учили своето изкуство в Атлантида, или Платон е бил в Южна Америка, или........
Едгар Кейси за Атлантида
Знаменития „спящ пророк" Едгар Кейси в своите „четения" съобщава следните имена на 3-те острова на Атлантида: Посейдиа или Посейда, Ариан и Ор. Може да се каже , че тези имена вече са общоприети...
"(Q) Кои са били главните острови на Атлантида по време на разрушението?
(A) Посейда Ариан и Ор.
"Произхода на Атлантидския континент е забулен в мъгливия период на предисторията. В действителност, дори психическите записи са трудни за разбиране, защото повърхността на Земята се е променяла много пъти.Когато хората идват на Земята като човешки същества, Атлантида и голям континент, лежащ там, където днес се намира Атлантическия океан между Мексиканския залив и Средиземно море. По площ може да бъде сравнен с това, което днес е територията на Европа е Русия, взети заедно. Северният и южният полюс тогава не са били там, където са днес, нито сушата е била там,, където днес има суша, с изключение на следните: Източното крайбрежие на САЩ е било крайбрежен район за Атлантида, района та Карпатските планини и Монголската пустиня са били обитаеми, също както и северната част на това, което днес е Африка, а също и югоизточната част от Атлантида. Андското крайбрежие на Южна Америка и било покрито с вода, а равнините на Юта, Невада и Аризона са били над морското равнище.
И така, какво може да се каже за Атлантида, изхождайки от тази информация? Това са били 3 острова, с характерен тривърх силует, образуван от 3 планини. Средната част на големия остров представлява приблизително правоъгълна долина, заградена от север с планини.
Лемурия
Според Джеймс Чърчуард, Лемурия е била 8000км дълга и 5000км широка и е представлявала тропически рай като Градината в Еден. Той твърди, че около 64 милиона души са загинали при потъването й преди 50.000 години. Тихоокеанските острови са планинските върхове на потъналия континент...
Раят Лемурия
Според Джеймс Чърчуард, Лемурия е била 8000км дълга и 5000км широка и е представлявала тропически рай като Градината в Еден. Той твърди, че около 64 милиона души са загинали при потъването й преди 50.000 години. Тихоокеанските острови са планинските върхове на потъналия континент. Точни и детайлни карти на Лемурия и Атлантис са намерени върху каменни блокове от периода преди цивилизацията на инките да се развие. Картите са открити от Д-р Жавиер Кабрера и са фотографирани от Робърт Чароукс.
Дипломатът на служба в ОН, Фарида Исковиет, Който бил асистент на президента на ОН Адам Малик, посетил Мауи през 1972 и изследва Лемуриански руини и история и заключва, че са истински.
Почти преди една галактическа година, 26.000 години, била Златната ера на империята на Слънцето. По това време човечеството живеело в мир, любов, хармония и просперитет по-големи отколкото можем да си представим сега. Слънцето в империята на Слънцето било символ на първоначалните съзидателни сили, излъчвани от централното слънце в центъра на Вселената, целебните енергии на времето и пространството от други измерения, източника на целия живот, материя и енергия. Слънцето символизирало още и слънцето във всяко човешко същество, невидимият вътрешен пламък, който свързва човек с неговия космически създател. Лемурианците вярвали, че слънцето се намира в третото око на човек, невидимо око вътре в нас, което е в хармония с нашите най-вътрешни преживявания.
Според Чърчуард, повечето лемурианци живеели в къщи с прозрачни покриви. Те не познавали стреса и болестите и живеели по стотици години, развивайки тяхната свръхсетивност и вътрешна хармония през почти 40-те хиляди години обществена практика и експериментиране. Благодарение на тази хилядолетна еволюция те спечелили признание в телепатията, астралните пътувания и телепортацията, който правели превозните средства излишни.
Повечето от тези, които са писали за Лемурия твърдят, че жителите й са били предимно вегетарианци, земеделци, живеещи на открито, които работели в хармония с природата, и имали малка нужда от технологии. Лемурианците се концентрирали върху медитацията и развитието на свръхвъзприятелна сетивност (свръхсетивност).
Лемурия почти не се интересувала от технологиите на Атлантидите, а предпочитала да експериментира с психична енергия да премества обекти (доказано от Юри Гелар по време на неговите изследвания в Станфордския университет през 1970-те). Те използвали и ултразвукови вълни, слънчева енергия, енергията на кристалите и телепортацията за да строят и местят предмети.
В една от книгите се описва предбрачния ритуал в Лемурия. По-възрастните взимали всички притежания на мъжа и жената, на които предстояло да се свържат в брачен съюз, така че те оставали без абсолютно нищо - без храна, дрехи и инструменти. После ги изпращали за един месец в горите. През това време те трябвало да си построят подслон, да си направят дрехи, да си набавят храна и общуват без да спорят или да изпитват негативни чувства един към друг. Ако успеели, те вече били оженени и техните вещи били връщани, ако ли не - те просто не можели да се оженят.
Други изследвания
Лемурия се е намирала там, където днес е Тихият океан. Била е тропическа, матриархално, селско общество. Имало е централни места, където групи от ясновидци, оракули и свещеници извършвали лечебна работа. Това е било неагресивно общество. Въпреки че не може да се докаже, е имало извънземен контакт през това време и когато Лемурия отново се издигне много от нейните тайни ще бъдат разкрити.
Има някои територии на планетата, които са последните останки от Лемурианската империя, като например островите Фуджи, Хаваите, Великденските острови и част от територията на Лос Анджелис. След разрушаването на Лемурия, нейното население се пръснало и поставило корените на Тибетците, Ескимосите, Маите и коренните американци. Те станали устните преносители на свещените писания.
Лемурия според Гордън Майкъл Скалион
Лемурианците били като мислени проекции, без физическо тяло. Това ги правело същества с по-висока вибрация, вибрация близка до тази на Създателя. Техните души слезли на Земята за да изпитат физическата вибрация. Те били доста високи, около три метра. Тяхната кожа променяла цвета си от синьо към червено при смяната на двата сезона. Техните лица били овални и издължени. Очите им били големи. Те дишали чрез кожата си и нямали дробове. Тeмпературата на планетата е била доста по-различна. Първите Лемурианци били двуполови.
Лемурианците дошли от Марс и от Плеядите и Сириус. Те може би са станали по-късно Атлантидите.
Информацията, включена в тази статия е малко и е събрана от много източници. Нейната цел е само въведение в света на атлантите. Първите атланти имали извънземен произход и дошли на Земята преди повече от 50 хиляди години. Те имали хуманоидни черти, но се различавали от сегашния човек. Те били наричани също Елохими или Анунаки, а тяхната история е скрита в текстовете на Битие. Техният живот продължавал средно по 800 години.Те били много високи, между 3 и 4 метра, а кожата им била светла.
Първите атланти имали извънземен произход и дошли на Земята преди повече от 50 хиляди години. Те имали хуманоидни черти, но се различавали от сегашния човек. Те били наричани също Елохими или Анунаки, а тяхната история е скрита в текстовете на Битие. Техният живот продължавал средно по 800 години.Те били много високи, между 3 и 4 метра, а кожата им била светла.
Повечето древни цивилизации вярвали в титаните, раса от гиганти, населявала Земята преди много години. В различните фолклори те са известни под различно име. Тези същества били считани за легендарни, докато археолози не откриха в една пещера в Сирия дузина човешки скелети с ръст между 3 и 4 метра. В дневниците на испанските конкистадори четем за диви, русокоси, синеоки хора, високи около 4 метра, бягащи из Андите по време на завоюването на инките.
Счита се, че атлантите, заедно с другите цивилизации, населяващи Земята, са създали по-малкия човек чрез генетична манипулация. Хората може би са били използвани като работници.
Адам, т.е. човек, е създаден за да работи в различни проекти по цялата земя, например в мините, производството на храна, строителство. Давайки на човек възможността да се размножава (първородния грях от библията), населението започнало бързо да нараства. Атлантите обаче искали повече рботници, затова жените били допълнително променени, така че да могат да раждат всеки месец, вместо първоначалната една година. Това също може да се открие в Битие, глава 3, стих 16.
Вероятно атлантските войници започнали да се размножават с човешките жени: "тогава синовете Божии видяха, че дъщерите човешки са хубави и взимаха си от тях за жени, кой каквато си избереше" (Битие, гл 6, стих 2)
Технологията на Атлантите
Съзнанието на атлантите еволюирало от по-нематериално към по-физическо. За разлика от другите древни цивилизации, които познаваме, атлантите били достигнали много високо ниво на технологично развитие, дори по-високо от нашето собствено. Сред постиженията на атлантите бил перфектен воден контрол. Сега една утопична представа би изглеждала така: изобилни полета от вълнуваща се пшеница до възможно най--красивите плажове през безкрайно лято. Атлантите са притежавали всичко това и то ги е отегчавало. Те оставили подобни земи на слугуващите същества - хората - на които това им се сторило като райска градина.
Атлантите дошли на Земята за стимулация. Те обичали бурите и цели области били отделени като национални паркове, в които се провеждали свирепи демонстрации на атмосферна турбуленция. Техните слуги, разбира се, били доста по-малко запалени по тези демонстрации, които разрушавали къщите им и ги убивали. Ако атлантите забележели щетите и ако ги е било грижа можели да въстановят щетите по своя воля. Понякога го правели, понякога - не.
Атлантите имали и способността да управляват геоложките събития. Те я използвали за да задоволят своята жажда за експерименти. Вулканичните изригвания били сред любимите, но повече се използвала пара и минерални води за постигане на художествен ефект. Атлантите имали много време за своите експерименти. Първите атланти били безсмъртни. На един по-късен етап те изгубили контрол над природата и това довело до големите промени, а така и до тяхното изчезване.
Същинското ядро на технологията на атлантите, което все още може да се намери по Земята, е било нещо значително по-голямо от контрол над атмосферните условия. Едно от тези постижения, върху които военните се нахвърлиха като мухи на мед, е така наречената прагова (порталова) технология. Част от този интерес изплува във филма "Старгейт" ( врата към звездите ), само че атлантската версия по-скоро е врата на възможностите. Това е солидно, плътно устройство, което използва мисълта за време-пространство като енергиен източник.
Експериментът от Филаделфия
За съжаление ние хората все още не сме "дорасли" за тези технологии. Доказателство за това е "Експериментът от Филаделфия". Историята започва, когато през 30-те години Никола Тесла, фон Нойман и Алберт Анщайн създават "отбора" на университета в Принстън и започват да работят над Project Rainbow ( Проект Дъга ), известен като "Експериментът от Филаделфия". Използвайки получените от Тесла и Нойман технологии на плеядианците, те започват да правят успешни експерименти с невидимостта. До 1939г. успяват да обвият прототипите с електромагнитни силови полета, които ги правят невидими за радарите и окото. През 1943г. същите учени успяват да убедят морското разузнаване на САЩ, че могат да накарат военния кораб "Eldridge" невидим за радарите във военното пристанище във Филаделфия. Експериментът се оказа твърде успешен. След като става невидим за радарите, корабът и неговият екипаж става невидим и за очите. Следва синя светкавица и корабът изчезва за 20 минути. Неизвестно как корабът се телепортира и е засечен на няколко мили от калифорнийския бряг, на около 5000 км. от Филаделфия. Ужасът за моряците на катерите, които приближават дрейфуващия свободно кораб, е голям.
Членовете на екипажа на "Eldridge" са обгърнати от пламъци, светкавици излизат от телата им. Някои от моряците били вградени в металния корпус на кораба. Повечето от моряците са мъртви, а оцелелите са невменяеми и са изпратени в лудници. Местният вестник успява да напише за експеримента преди да го спре цензурата. През 50-те години д-р Морис Джесъп открива документите за този експеримент и се опитва да ги публикува във Varo Edition. Скоро след това е убит.
По време на експеримента Никола Тесла се опитва да ги спре, протестирайки, че в него не трябва да има хора. Веднага след инцидента, Тесла, заедно с технологията си, се оттегля от Проект Дъга. Скоро след това е открит мъртъв. Неговата лаборатория е разбита и всички документи, скици и материали са откраднати. В разузнаваческите среди плъзва слухът, че Тесла е убит, защото става риск за сигурността на САЩ. Остава въпросът какво се е случило с неговите разработки.
Кристалите
Атлантите използвали кристалите доста често и във всички сфери на техния живот. Счита се, че те са причината Атлантида да потъне. Атлантите използвали знанията за пречупването, увеличаването и съхраняването на енергия с кристали. Знае се, че лъч светлина, фокусиран в определени страни на диамант, увеличава своята сила, вместо както при преминаване през друг вид прозрачна материя - да се намали. Освен това тези увеличени енергии се разпадат на сложен спектър при преминаването си през кристал. Атлантите използвали определените спектри за различни цели.
Кристалите имат способността да предават енергия на големи дистанции, да я съхраняват, да запазват нейния интензитет и да я фокусират. Тези свойства на кристалите били използвани в пирамидите. Вероятно е те да са били използвани за пренос на енергия от едни точки на света до други, при това без да се губи енергия при преноса.
Кристалите, използвани от атлантите били в естествени форми, но били произвеждани с технологии за ускоряване на техния растеж. Освен това те имали много големи кристали. Предполага се, че най-големите са достигали 8 метра височина и 3 метра диаметър, имали 12 страни и били използвани за съхраняване и предаване на енергия.
Счита се, че на дъното на океана, под бермудския триъгълник, където преди е била част от Атлантида, има кристали, които при определени условия се задействат, като предизвикват дематериализация на различни предмети в околността.
Една от хипотезите е, че атлантите, в края на тяхната цивилизация, станали алчни за все повече енергия. Като резултат енергията на кристалите станала неконтролируема и разрушителна. Смята се, че това е причинило бедствията, довели до потъването на Атлантида.
Атантида
През 360г. пр. н. е. Платон пише диалозите "Тимей" и "Критий". В тях е включено и едно много интересно предание за потъналата всемогъща островна държава Атлантида. Според Платон този разказ е разказан на атинския законодател Солон от жреци на египетския град Саис, който поддържал оживени религиозни и културни връзки с Атина. Солон разказал историята на своя родственик Дропид, който от своя страна я предал на своя син. Този негов син, Критий старши, още като млад я доверил на своя 9-годишен внук, който също се казвал Критий. Критий младши, който по времето на Солон заемал важни политически постове в Атина, в двата диалога се явява в ролята на разказвач, който говори за Атлантида...
Диалозите на Платон за Атлантида
През 360г. пр. н. е. Платон пише диалозите "Тимей" и "Критий". В тях е включено и едно много интересно предание за потъналата всемогъща островна държава Атлантида. Според Платон този разказ е разказан на атинския законодател Солон от жреци на египетския град Саис, който поддържал оживени религиозни и културни връзки с Атина. Солон разказал историята на своя родственик Дропид, който от своя страна я предал на своя син. Този негов син, Критий старши, още като млад я доверил на своя 9-годишен внук, който също се казвал Критий. Критий младши, който по времето на Солон заемал важни политически постове в Атина, в двата диалога се явява в ролята на разказвач, който говори за Атлантида.
Ето какво казва той: "Много и чутовни дела се разказват за вашия град (Атина). Но едно от тях превъзхожда всички останали по величие и значение. Записите разказват как вашия град някога обуздал силата, която изведнъж дръзко се била насочила откъм Атлантическо море срещу цяла Европа и Азия. Тогава по морето могли да плават кораби, защото пред неговото устие, което вие по своему наричате Херкулесови стълбове, се намирал остров. Тоя остров бил по-голям от Ливия и Азия, взети заедно. От него за плавателите се откривал достъпът към другите острови, а от тях - към целия срещуположен материк, с който се ограничава това истинско море. От вътрешната страна на това устие, за кото говорим, морето представлявало само залив, нещо като тесен вход. А това, което било от външната страна, може да бъде наречено истинско море, голямо колкото земята, която го окръжава - истински и съвършен материк. Върху тоя остров на Атлантида съществувала велика и страшна държава на царе, властта на които се простирала върху целия остров, върху много други острови и върху някои части от материка. Освен това те и на отсамната страна владеели Ливия до Египет и Европа до Тирения. Тая държава, като се събрала в едно, възнамерявала с един удар да покори и вашата, и нашата страна, цялата земя отсам устието.Тогава, Солон, войнството на вашия град Атина се прославило с доблест и твърдост пред всички хора. Като превъзхождал всички по мъжество и хитрост на военната тактика, вашият град ту воювал начело на елините, ту - когато другите отстъпвали - по необходимост се сражавал сам, като се излагал на големи опасности. Но най-после, след като победил настъпващите врагове, той възтържествувал за победата над тях и им попречил да заробят още незаробените и извоювал свободата на всички нас, които живеем отсам Херкулесовите предели.
По-късно, когато станали страшни земетръси и потопи, в един ден и в една бедствена нощ цялата се провалила изведнъж в земята и остров Атлантида изчезнал, като потънал в морето. Затова и онова море сега не е плавателно и е неизследвано. Многото вкаменена тиня, останала след потъването на острова, пречи на плаването..."
С описанието на това будещо и днес интерес събитие, разиграло се 9000 години преди да се е бил родил Солон, приключва краткия разказ за Атлантида в "Тимей".
Доказателства за съществуването на Атлантида
Въпросът дали описаният от Платон континент (остров с размерите на Ливия + Азия = континент) наистина е съществувал, а също така дали е съществувала и неговата цивилизация, са въпроси, които и досега нямат категоричен отговор. Но напоследък се намират все повече доказателства за съществуването и потъването на древен континент, както и следи от неговата цивилизация.
Няколко експедиции на водолази в различни точки на света от Бахамите до бреговете на Европа и Азия, откриват на дъното правоъгълни сгради, колони, павирани пътища, храмове и пирамиди, потънали преди хиляди години.
Ето и някои от по-големите открития:
*
През 1970г. Др. Рей Браун открива на дъното на океана, близо до Бахамските острови, голяма пирамида. В тази експедиция Браун заедно с четирима водолази откриват още пътища, храмове, правоъгълни сгради, неидентифицирани метални инструменти, както и една статуя, държаща кристал, съдържащ миниатюрни пирамиди. Металните предмети и кристалът били изпратени за анализ във университет във Флорида. Изследванията показали, че кристалът усилва енергията, която преминава през него.
*
През 60-те години Др. Мансън Валентин, при своята експедиция на остров Бинини, фотографира и публикува снимки на пътища и сгради, открити от него недалеч от брега. Подобни руини били фотографирани близо до Бахамите, а също и до Мексиканския бряг на дълбочина 15 - 20 метра.
*
Огромна пирамида с единадесет помещения и голям кристален връх е открита в средата на Атлантическия океан на дълбочина 3300 метра от Тони Бенклок.
*
През 1977 е съобщено за голяма пирамида, намерена в Кей Сал на Бахамите. Тя е фотографирана от експедицията на Ари Маршъл на около 50 метра под морското равнище. Пирамидата била висока около 210 метра. Водата около пирамидата била осветена от блещукаща бяла вода, излизаща от отворите на пирамидата и била заградена от зелена вода, вместо от черна, както е навсякъде на тази дълбочина.
*
Съветска експедиция, ръководена от Борис Ащуря, открива потънал град на около 650 км. от бреговете на Португалия. Сградите били направени от изключително здрав бетон и пластмаси. Експедицията изважда и една статуя.
*
Открит е и мраморен акропол от колони на площ пет акра.
*
Хайнрих Шлиман, човекът, който откри и изследва Троя (за която се смяташе, че е само легенда), съобщава за ваза от метал, непознат на учените, които я изследвали. Вазата е намерена в съкровищницата на Приам. Във вазата има надписи, според които тя е била подарък от цар Кронос от Атлантида. Идентична ваза била намерена и в Тихуанако, Боливия.
*
Останки от праисторическа цивилизация са открити на девет километра от индийския бряг. Възрастта на останките е 7500 години пр. н. е. Те се намират близо до брега на Сурат, Запдна Индия, на 40 метра под повърхността на водата. Археолозите откриват парчета дърво, останки от домакински съдове, фосили и строителни материали. Освен това са намерени разрушени бани, стълбища и храм. Археологическото откритие е направено от два индийски института - Института по археология и Института по океанология.
Известни са много други подводни пътища, сгради, статуи и колони, като много от тях са направени с материали, които не се срещат в дадения район. На много древни карти има континента Атлантида, включително на древните гръцки карти, изучавани от Христофор Колумб, преди да тръгне на прочутото си пътешетвие и да открие Америка. В древни писания от ацтеките, маите, гърците, египтяните, испанците, индийците, тибетците и от много тихоокеански острови се говори за потънали древни континенти и връзката на съответната група хора с тези континенти. За съжаление много от доказателствата за съществуването на Атлантида са отбелязвани в местната преса, а после забравяни. Тези факти не се включват в учебниците по история, понеже учените не могат ди ги обяснят чрез техните теории.
Други континенти
Най-напред е важно да се отбележи, че Атлантида не е единствения континент потънал в древни времена. Съществувал е и континентът Лемурия, който е включвал държавите Му и Мар в Тихия океан и Лумания в Индийския океан. Останки от потъналия континент все още може да се видят защото върховете на техните планини сега представляват малки островчета в океаните. Например Великденския остров се счита за остатък от Лемурия, а неговите каменни статуи будят възхищение и учудване, въпреки че от повечето статуи се виждат само главите.
Историята за тези различни континенти и техните обитатели, част от високо развита цивилизация е наистина фантастична. Всичко обаче свършва преди около 11 500 години, когато драматични събития като рязка смяна на климата, потъването и разместването на континенти, а също така и изместването на земната ос, довеждат до края на тези цивилизации, въпреки че се счита, че някои от НЛО са на оцелелите в подводни и подземни бази атланти и лемурианци. Някои следи за тези събития се откриват в древните шумерски текстове.
Местоположение и карти на Атлантида
През 1665г. немският свещенник-йезуит Атанасиус Кирхер публикувал книга, включваща репродукция на древна Египетска карта на Атлантида. Картата била изнесена от Египет от римляните, вероятно след падането на Клеопатра от власт в 30г. Пр. н.е. Атанасиус Кирхер е е бил човек, когото сравнявали с Леонардо да Винчи и запознанството с неговата работа винаги е интересно и полезно....
Картата на Атлантида от книгата на Кирхер –1665г
Надписи на картата: Америка, Атлантически океан, Атлантида, Африка, Испания
Надписа в ъгъла на картата в превод от латински означавва: Атлантида, сега е под водата, според вярванията на египтяните и описанието на Платон.
На главния остров на Атлантида е нарисувана стрелка в кръг (компас), указваща севера. Египтяните смятали, че юг, а не север се намира отгоре. Това имало смисъл, т.к това била посоката, откъдето тече Нил. А тъй като Нил бил твърде важен за тях, неговия извор трябвало да се намира в в горния край. Картата на Кирхер приема Египетската концепция – „юг- горе", както е направено изображението на компаса, сочещ надолу.
За да възстановим обичайния за нас вид – „севера – горе" , картата е обърната на 180 градуса.
Карти на Атлантида
Сега ще видите една истинска карта на Атлантида. Това е математически модел, който позволява да се разглежда от всички страни, направен по данни оставени ни от Великата цивилизация.
карта на Атлантида
Това изображение дава достатъчно точна и пълна информация за търсенето на изгубената земя и нашата история. Островите са разположени по линията североизток-югозапад. Най-големия остров Посейда е доста дълъг. Наличните данни дават основание да се предположи, че дължината му е над 2000 км. Това съотвтства и на описанието на Платон.
За съжаление точния мащаб на изображението не е известен.
Нивото на водата е приблизително, т.к. не е известно колко точно е било тогава. Ако нивото и е по-ниско, то 3-те острова ще се слеят в един с пръстеновидна структура.
Математическия модел позволява да се погледне Атлантида от всички страни.
Ето как би изглеждала тя за мореплавателите, плаващи към нея от североизток.
Страничен изглед на Атлантида
Това е изглед от най-тясната и страна. Отляво е големия остров, отдясно 2, по-малки. На големия остров се вижда голяма планинска верига, зад която се намира долината, описана от Платон.
А случайно да сте виждали нещо подобно на този релеф?
Големите пирамиди на Египет със своя вид приличат точно на планините на Атлантида и навярно това не е случайна прилика. А и пирамидите също са разположени на линията – североизток-югозапад. Доста съвпадения…
Платон дава доста подробно описание на главния град на Атлантида:
...този хълм, на който тя(Клейто) живеела, той (Посейдон) укрепява в окръжност, отделяйки го от острова , ограждайки го последователно с редуващи се 3 водни пръстена и 2 земни вала, с увеличаващ се диаметър, разположени на равни разстояния един от друг.
...Най-напред те прехвърлили мостове през водните пръстени, обкръжаващи древния град, построили пътища в столицата и извън нея.
...От морето направили канал - 3 плетера широк и 100 фута дълбок, който навлизал на вътре в острова на 50 стадия и достигал до външния воден пръстен.
....Най-големия воден пръстен, с който непосредствено се свързва морето бил широк 3 стадия. Следващия го земен вал бил също толкова широк. Съответно следващите воден пръстен и земен вал били широки по 2 стадия, а най-вътрешния воден пръстен, опасващ острова в средата, бил широк 1 стадий.
Островът, на който бил двореца бил 5 стадия в диаметър; този остров, а също така земните валове и мостовете, широки по 1 плетер,били опасани от каменни стени.
Тази част от острова била обърната на юг, а от север била заградена от планини.
* плетер =1/6 част от стадия, т. е. около 32 м
Няма нужда да цитираме Платон изцяло, достатъчно е да кажем, че това негово описание позволява доста точно да се нарисува в основни линии столицата на Атлантида и обкръжаващата я местност. Тази рисунка, направена от Р. Авотин, е публикувана толкова много пъти в различни издания, че вече е направо класика.
А сега погледнете тези развалини на действително съществуващ древен архитектурен комплекс:
Тази фотография е на Муиупарка. Ако се вгледаме внимателно, ще установим че архитектурната планировка и даже околната местност съответства на описанието на Платон.
Невероятният Саксауман е разположен на 5 мили северно от Куско, древната столица на инките, изградена на 3360м. надморска височина в Андите. В сърцето на Саксауман се намира Муиупарка -„Енергиен вихър", където древните инки извършвали специални ритуали.
Удивителен е факта, че в най-високата точка на гр. Куско, сред огромните каменни древни съоръжения откриваме вкаменелости от морски раковини.
Очевидна е е еднаквата архитектурна планировка на 2-те места.
Сравнявайки описанието на Платон, рисунката на Авотин и снимката на Муиупарка, можем да предположим , че или строителите на Муиупарка са учили своето изкуство в Атлантида, или Платон е бил в Южна Америка, или........
Едгар Кейси за Атлантида
Знаменития „спящ пророк" Едгар Кейси в своите „четения" съобщава следните имена на 3-те острова на Атлантида: Посейдиа или Посейда, Ариан и Ор. Може да се каже , че тези имена вече са общоприети...
"(Q) Кои са били главните острови на Атлантида по време на разрушението?
(A) Посейда Ариан и Ор.
"Произхода на Атлантидския континент е забулен в мъгливия период на предисторията. В действителност, дори психическите записи са трудни за разбиране, защото повърхността на Земята се е променяла много пъти.Когато хората идват на Земята като човешки същества, Атлантида и голям континент, лежащ там, където днес се намира Атлантическия океан между Мексиканския залив и Средиземно море. По площ може да бъде сравнен с това, което днес е територията на Европа е Русия, взети заедно. Северният и южният полюс тогава не са били там, където са днес, нито сушата е била там,, където днес има суша, с изключение на следните: Източното крайбрежие на САЩ е било крайбрежен район за Атлантида, района та Карпатските планини и Монголската пустиня са били обитаеми, също както и северната част на това, което днес е Африка, а също и югоизточната част от Атлантида. Андското крайбрежие на Южна Америка и било покрито с вода, а равнините на Юта, Невада и Аризона са били над морското равнище.
И така, какво може да се каже за Атлантида, изхождайки от тази информация? Това са били 3 острова, с характерен тривърх силует, образуван от 3 планини. Средната част на големия остров представлява приблизително правоъгълна долина, заградена от север с планини.
Лемурия
Според Джеймс Чърчуард, Лемурия е била 8000км дълга и 5000км широка и е представлявала тропически рай като Градината в Еден. Той твърди, че около 64 милиона души са загинали при потъването й преди 50.000 години. Тихоокеанските острови са планинските върхове на потъналия континент...
Раят Лемурия
Според Джеймс Чърчуард, Лемурия е била 8000км дълга и 5000км широка и е представлявала тропически рай като Градината в Еден. Той твърди, че около 64 милиона души са загинали при потъването й преди 50.000 години. Тихоокеанските острови са планинските върхове на потъналия континент. Точни и детайлни карти на Лемурия и Атлантис са намерени върху каменни блокове от периода преди цивилизацията на инките да се развие. Картите са открити от Д-р Жавиер Кабрера и са фотографирани от Робърт Чароукс.
Дипломатът на служба в ОН, Фарида Исковиет, Който бил асистент на президента на ОН Адам Малик, посетил Мауи през 1972 и изследва Лемуриански руини и история и заключва, че са истински.
Почти преди една галактическа година, 26.000 години, била Златната ера на империята на Слънцето. По това време човечеството живеело в мир, любов, хармония и просперитет по-големи отколкото можем да си представим сега. Слънцето в империята на Слънцето било символ на първоначалните съзидателни сили, излъчвани от централното слънце в центъра на Вселената, целебните енергии на времето и пространството от други измерения, източника на целия живот, материя и енергия. Слънцето символизирало още и слънцето във всяко човешко същество, невидимият вътрешен пламък, който свързва човек с неговия космически създател. Лемурианците вярвали, че слънцето се намира в третото око на човек, невидимо око вътре в нас, което е в хармония с нашите най-вътрешни преживявания.
Според Чърчуард, повечето лемурианци живеели в къщи с прозрачни покриви. Те не познавали стреса и болестите и живеели по стотици години, развивайки тяхната свръхсетивност и вътрешна хармония през почти 40-те хиляди години обществена практика и експериментиране. Благодарение на тази хилядолетна еволюция те спечелили признание в телепатията, астралните пътувания и телепортацията, който правели превозните средства излишни.
Повечето от тези, които са писали за Лемурия твърдят, че жителите й са били предимно вегетарианци, земеделци, живеещи на открито, които работели в хармония с природата, и имали малка нужда от технологии. Лемурианците се концентрирали върху медитацията и развитието на свръхвъзприятелна сетивност (свръхсетивност).
Лемурия почти не се интересувала от технологиите на Атлантидите, а предпочитала да експериментира с психична енергия да премества обекти (доказано от Юри Гелар по време на неговите изследвания в Станфордския университет през 1970-те). Те използвали и ултразвукови вълни, слънчева енергия, енергията на кристалите и телепортацията за да строят и местят предмети.
В една от книгите се описва предбрачния ритуал в Лемурия. По-възрастните взимали всички притежания на мъжа и жената, на които предстояло да се свържат в брачен съюз, така че те оставали без абсолютно нищо - без храна, дрехи и инструменти. После ги изпращали за един месец в горите. През това време те трябвало да си построят подслон, да си направят дрехи, да си набавят храна и общуват без да спорят или да изпитват негативни чувства един към друг. Ако успеели, те вече били оженени и техните вещи били връщани, ако ли не - те просто не можели да се оженят.
Други изследвания
Лемурия се е намирала там, където днес е Тихият океан. Била е тропическа, матриархално, селско общество. Имало е централни места, където групи от ясновидци, оракули и свещеници извършвали лечебна работа. Това е било неагресивно общество. Въпреки че не може да се докаже, е имало извънземен контакт през това време и когато Лемурия отново се издигне много от нейните тайни ще бъдат разкрити.
Има някои територии на планетата, които са последните останки от Лемурианската империя, като например островите Фуджи, Хаваите, Великденските острови и част от територията на Лос Анджелис. След разрушаването на Лемурия, нейното население се пръснало и поставило корените на Тибетците, Ескимосите, Маите и коренните американци. Те станали устните преносители на свещените писания.
Лемурия според Гордън Майкъл Скалион
Лемурианците били като мислени проекции, без физическо тяло. Това ги правело същества с по-висока вибрация, вибрация близка до тази на Създателя. Техните души слезли на Земята за да изпитат физическата вибрация. Те били доста високи, около три метра. Тяхната кожа променяла цвета си от синьо към червено при смяната на двата сезона. Техните лица били овални и издължени. Очите им били големи. Те дишали чрез кожата си и нямали дробове. Тeмпературата на планетата е била доста по-различна. Първите Лемурианци били двуполови.
Лемурианците дошли от Марс и от Плеядите и Сириус. Те може би са станали по-късно Атлантидите.
Майкъл Кремо: Хората не произлизат от маймуните
Открити са човешки кости на 300 милиона години, твърди световноизвестният учен
Майкъл Кремо е световноизвестен учен, автор на книгите "Забранената археология" и "Човешката деволюция", които представят доказателства, оборващи теорията на Дарвин за произхода на човека. Преди два дни г-н Кремо пристигна в България, за да се срещне с читатели в цялата страна. Той ще посети и най-интересните археологически обекти, както и съкровищата, открити от археолога Китов. До 26 октомври г-н Кремо ще бъде в София, след което ще посети Благоевград (27.10 и 9.11.), Пловдив (31.10 - 1.11.), Габрово (2.11.), Велико Търново (3.11.), Русе (4.11.), Варна (5 - 7.11). Представянето на М. Кремо в България се осъществява с любезното съдействие на издателство "БАРД" и книжарници "Буквите".
- Г-н Кремо, миналата година споделихте, че искате да опишете впечатленията си от България в книга. На какъв етап е този проект?
- Все още работя по друга книга, но е вярно, че бях доста впечатлен от стенописите в Рилския манастир. Те отразяват идеята за космическата йерархия. Това се вижда и в изображението на смъртта на един светец. Най-отдолу бе изобразено мястото, където е живял той, после ангелите, които гледат към мъртвото му тяло, и най-отгоре бе нарисуван Бог, който наблюдава тази сцена. Това послание има много общо с теорията за човешката деволюция. Защото аз защитавам идеята, че ние поначало сме били чисти духовни същества, които постепенно са деградирали, слизайки до земното ниво.
- Как може този процес да бъде върнат в обратна посока?
- Във всяка една световна религия има практики на молитви, медитации или йога, които биха ни помогнали да освободим съзнанието си. Аз не говоря за външните ритуали на тези религии, които често пъти причиняват конфликти и разделят хората. Имам впредвид техниките за вътрешно самовглъбение, които прочистват съзнанието. Виждал съм места за молитви и в пещери по вашите земи, където мъдреците явно са ходили, за да остават насаме със себе си. Когато стигнем до това чисто ниво на съзнание, всички хора ставаме равни и няма значение дали сме индуси, християни или мюсюлмани.
- В голяма степен това съвпада с идеите на Дънов и на богомилите за вътрешно пречистване. Запознат ли сте с тях?
- Да. Всъщност, както казвам в книгите си, аз не пиша нищо ново, а се опитвам да поднеса колкото се може повече доказателства, подкрепящи тази гледна точка. Защото много хора се интересуват от произхода на човека, но не са удовлетворени от мисълта, че са родственици на маймуните.
- Тогава какво е човекът, освен сбор от химични елементи, както казват учените?
- Според различни сфери на науката човешкото същество е комбинация от материя, ум и дух. Ние сме почнали живота си от най-чистото ниво на съзнание и постепенно сме деволюирали. И затова истинският смисъл на човешкия живот е да се върнем обратно до тази позиция.
- Значи може да се каже, че хората са по-скоро паднали ангели, отколкото издигнали се маймуни?
- Да, точно така.
- Но фактът, че 98% от ДНК на човека съвпада с този на маймуните, не е ли достатъчно доказателство в полза на Дарвиновата теория?
- Единственото, което прави генът, е да казва на клетката какви протеини да произвежда. Те са градивните частици на живите същества и затова не е изненада, че и хората, и човекоподобните маймуни са изградени от аналогични елементи. Това, което е изненадващо, е фактът, че въпреки това подобие разликите между тях са много големи. Защото хората са изградили цивилизация, а това, което правят маймуните, е че едва оцеляват.
- Каква е връзката между древните ведически учения и съвременната археология?
- Ведите са сборник от древни санскритски писания, които са много малка част от алтернативите на Дарвиновата теория. Идеите в тях се подкрепят и от християнството, и от мюсюлманството. На пръв поглед между тях има различия, но в глобален аспект те подкрепят идеята, че човешкото същество има много по-древен произход, отколкото смята официалната наука. Това показват и археологическите находки, представени в книгите ми.
- Вие споменавате за човешки скелет на възраст 300 милиона години. Освен количеството уранови изотопи в костите какви са другите методи за уточняване на възрастта им и доколко те са достоверни?
- Има няколко метода за датиране, които обаче се прилагат върху сравнително млади кости - на неколкостотин години. Върху останалите се прилагат различни геологически методи, например радиовъглеродният. Преценява се също степента на полуразпадане на циркония във вулканичния пласт над оръдията на труда и хидратацията на вулканичните кристали. Точната възраст се определя и като се прецени земният пласт, където са открити. Възрастта на костите е идентична с неговата.
- Това не може ли да бъде обяснено с разместване на земните слоеве вследствие на катаклизъм и пропадане на костите в по-древен пласт?
- Човек може да оспорва такава теза, но трябва да има доказателства, че е имало подобен катаклизъм. Освен това един от намерените скелети е бил на дълбочина 30 метра и над него е имало солидна каменна плоча с голям диаметър. Ако е имало разместване, то би било логично плочата да бъде счупена. А нейната цялост не е била нарушена.
- Археологическите находки, за които говорите, са били известни на науката още през XIX век. На какво се дължи толкова късното им представяне?
- Съвременните учени са влюбени в теорията за еволюцията и им е трудно да приемат нещо, което й противоречи. Важен фактор са и политическата, икономическата и военната власт, които определят посоката на развитие на дадена държава. Чрез своя монопол те прилагат твърде материалистически възглед за живота на хората. На тях им се налага все повече да създават и да консумират. Ако бъде променено тяхното мислене към по-духовни цели, би се влагала по-малко енергия в производството. А това означава по-малко богатства за държавата, по-малко данъци за хазната, по-малко пари за учените. Затова ни наставляват да произвеждаме все повече и повече блага, за да могат тези групировки да държат над нас своя монопол, в който са въвлечени милиарди долари. Това са част от причините за "филтъра" на познанието.
- Кои са най-големите археологически аномалии, които са следствие от това?
- Те са стотици. Една от тези аномалии е случаят в Калифорнийската златна мина от края на XIX век. Когато миньорите прокопали тунел навътре в планината, открили човешки скелет на възраст 50 милиона години. Това е известно на специалистите, но поради научното "филтриране" не е достояние на широката общественост. Опонентите поддържат в този случай максимата, че ако фактите не подкрепят теорията, те трябва да бъдат изоставени. Друг случай е с геоложката Вирджиния Стийн-Макинтайър, която датирала едни човешки кости на 250 хиляди години. Заради смелостта си да опонира на официалната наука, през 1981 г. тя била уволнена от университета, където преподавала.
- Кой е най-ценният житейски урок, на който ви научи вашият индийски гуру?
- Че човек трябва да бъде скептичен към всичко, което му се казва - и от учените, и от теолозите. Защото често пъти става така, че интелигентни хора поддържат грешни мнения. Също така е важно човек да не бъде егоист. Аз не съм се насочил към въпроса за произхода на човека само от лично любопитство, а защото видях, че много хора се вълнуват от това. Нужни са ни нови отговори на вечните въпроси за смисъла на човешкия живот. Защото, дори и да не участваме пряко в процеса на производство, ние непрекъснато сме залети с реклами да купим едно или друго. От това консуматорско общество нашата душа страда и гладува. Не казвам, че трябва да се отречем от всичко материално, а просто, че трябва да има баланс между него и духовното в живота.
Източник - http://www.novinar.net
Майкъл Кремо е световноизвестен учен, автор на книгите "Забранената археология" и "Човешката деволюция", които представят доказателства, оборващи теорията на Дарвин за произхода на човека. Преди два дни г-н Кремо пристигна в България, за да се срещне с читатели в цялата страна. Той ще посети и най-интересните археологически обекти, както и съкровищата, открити от археолога Китов. До 26 октомври г-н Кремо ще бъде в София, след което ще посети Благоевград (27.10 и 9.11.), Пловдив (31.10 - 1.11.), Габрово (2.11.), Велико Търново (3.11.), Русе (4.11.), Варна (5 - 7.11). Представянето на М. Кремо в България се осъществява с любезното съдействие на издателство "БАРД" и книжарници "Буквите".
- Г-н Кремо, миналата година споделихте, че искате да опишете впечатленията си от България в книга. На какъв етап е този проект?
- Все още работя по друга книга, но е вярно, че бях доста впечатлен от стенописите в Рилския манастир. Те отразяват идеята за космическата йерархия. Това се вижда и в изображението на смъртта на един светец. Най-отдолу бе изобразено мястото, където е живял той, после ангелите, които гледат към мъртвото му тяло, и най-отгоре бе нарисуван Бог, който наблюдава тази сцена. Това послание има много общо с теорията за човешката деволюция. Защото аз защитавам идеята, че ние поначало сме били чисти духовни същества, които постепенно са деградирали, слизайки до земното ниво.
- Как може този процес да бъде върнат в обратна посока?
- Във всяка една световна религия има практики на молитви, медитации или йога, които биха ни помогнали да освободим съзнанието си. Аз не говоря за външните ритуали на тези религии, които често пъти причиняват конфликти и разделят хората. Имам впредвид техниките за вътрешно самовглъбение, които прочистват съзнанието. Виждал съм места за молитви и в пещери по вашите земи, където мъдреците явно са ходили, за да остават насаме със себе си. Когато стигнем до това чисто ниво на съзнание, всички хора ставаме равни и няма значение дали сме индуси, християни или мюсюлмани.
- В голяма степен това съвпада с идеите на Дънов и на богомилите за вътрешно пречистване. Запознат ли сте с тях?
- Да. Всъщност, както казвам в книгите си, аз не пиша нищо ново, а се опитвам да поднеса колкото се може повече доказателства, подкрепящи тази гледна точка. Защото много хора се интересуват от произхода на човека, но не са удовлетворени от мисълта, че са родственици на маймуните.
- Тогава какво е човекът, освен сбор от химични елементи, както казват учените?
- Според различни сфери на науката човешкото същество е комбинация от материя, ум и дух. Ние сме почнали живота си от най-чистото ниво на съзнание и постепенно сме деволюирали. И затова истинският смисъл на човешкия живот е да се върнем обратно до тази позиция.
- Значи може да се каже, че хората са по-скоро паднали ангели, отколкото издигнали се маймуни?
- Да, точно така.
- Но фактът, че 98% от ДНК на човека съвпада с този на маймуните, не е ли достатъчно доказателство в полза на Дарвиновата теория?
- Единственото, което прави генът, е да казва на клетката какви протеини да произвежда. Те са градивните частици на живите същества и затова не е изненада, че и хората, и човекоподобните маймуни са изградени от аналогични елементи. Това, което е изненадващо, е фактът, че въпреки това подобие разликите между тях са много големи. Защото хората са изградили цивилизация, а това, което правят маймуните, е че едва оцеляват.
- Каква е връзката между древните ведически учения и съвременната археология?
- Ведите са сборник от древни санскритски писания, които са много малка част от алтернативите на Дарвиновата теория. Идеите в тях се подкрепят и от християнството, и от мюсюлманството. На пръв поглед между тях има различия, но в глобален аспект те подкрепят идеята, че човешкото същество има много по-древен произход, отколкото смята официалната наука. Това показват и археологическите находки, представени в книгите ми.
- Вие споменавате за човешки скелет на възраст 300 милиона години. Освен количеството уранови изотопи в костите какви са другите методи за уточняване на възрастта им и доколко те са достоверни?
- Има няколко метода за датиране, които обаче се прилагат върху сравнително млади кости - на неколкостотин години. Върху останалите се прилагат различни геологически методи, например радиовъглеродният. Преценява се също степента на полуразпадане на циркония във вулканичния пласт над оръдията на труда и хидратацията на вулканичните кристали. Точната възраст се определя и като се прецени земният пласт, където са открити. Възрастта на костите е идентична с неговата.
- Това не може ли да бъде обяснено с разместване на земните слоеве вследствие на катаклизъм и пропадане на костите в по-древен пласт?
- Човек може да оспорва такава теза, но трябва да има доказателства, че е имало подобен катаклизъм. Освен това един от намерените скелети е бил на дълбочина 30 метра и над него е имало солидна каменна плоча с голям диаметър. Ако е имало разместване, то би било логично плочата да бъде счупена. А нейната цялост не е била нарушена.
- Археологическите находки, за които говорите, са били известни на науката още през XIX век. На какво се дължи толкова късното им представяне?
- Съвременните учени са влюбени в теорията за еволюцията и им е трудно да приемат нещо, което й противоречи. Важен фактор са и политическата, икономическата и военната власт, които определят посоката на развитие на дадена държава. Чрез своя монопол те прилагат твърде материалистически възглед за живота на хората. На тях им се налага все повече да създават и да консумират. Ако бъде променено тяхното мислене към по-духовни цели, би се влагала по-малко енергия в производството. А това означава по-малко богатства за държавата, по-малко данъци за хазната, по-малко пари за учените. Затова ни наставляват да произвеждаме все повече и повече блага, за да могат тези групировки да държат над нас своя монопол, в който са въвлечени милиарди долари. Това са част от причините за "филтъра" на познанието.
- Кои са най-големите археологически аномалии, които са следствие от това?
- Те са стотици. Една от тези аномалии е случаят в Калифорнийската златна мина от края на XIX век. Когато миньорите прокопали тунел навътре в планината, открили човешки скелет на възраст 50 милиона години. Това е известно на специалистите, но поради научното "филтриране" не е достояние на широката общественост. Опонентите поддържат в този случай максимата, че ако фактите не подкрепят теорията, те трябва да бъдат изоставени. Друг случай е с геоложката Вирджиния Стийн-Макинтайър, която датирала едни човешки кости на 250 хиляди години. Заради смелостта си да опонира на официалната наука, през 1981 г. тя била уволнена от университета, където преподавала.
- Кой е най-ценният житейски урок, на който ви научи вашият индийски гуру?
- Че човек трябва да бъде скептичен към всичко, което му се казва - и от учените, и от теолозите. Защото често пъти става така, че интелигентни хора поддържат грешни мнения. Също така е важно човек да не бъде егоист. Аз не съм се насочил към въпроса за произхода на човека само от лично любопитство, а защото видях, че много хора се вълнуват от това. Нужни са ни нови отговори на вечните въпроси за смисъла на човешкия живот. Защото, дори и да не участваме пряко в процеса на производство, ние непрекъснато сме залети с реклами да купим едно или друго. От това консуматорско общество нашата душа страда и гладува. Не казвам, че трябва да се отречем от всичко материално, а просто, че трябва да има баланс между него и духовното в живота.
Източник - http://www.novinar.net
Виц на деня
Две мутри разговарят:
- Чу ли к`во станало вчера с Шимпанзето? Не`кви копелета го надупчили с калашници! Двайсе куршума и сичките в главата!
- И умрял ли?
- Тц. Мозъкът не е засегнат..
- Чу ли к`во станало вчера с Шимпанзето? Не`кви копелета го надупчили с калашници! Двайсе куршума и сичките в главата!
- И умрял ли?
- Тц. Мозъкът не е засегнат..
Франсоа Вийон - Балада срещу завистливите езици
В арсеник, в сяра, в негасена вар,
във лава от олово и силиций,
във лой и луга на продажна твар,
в помия на прокажени старици,
във черна смрад от скапани чепици,
във пикоч и фъшкия на лихвар,
във змийска кръв, кипяла барабар
със злъчки на чакали и лисици,
във нощното гърне на дърт знахар -
да пържим завистливите езици!
Във пяната на муле със самар,
което е скопено със ритници,
във лигите на котарака стар,
без кьорав зъб, със белнали зеници,
(затуй лови насън маймуни с трици!),
и в дъното на запустял бунар,
където хвърлят всяка гадна твар,
(влечуги разни, че и разни птици -
от тях повърнал би дори гробар!) -
да пържим завистливите езици!
Във гъст разтвор - за жива плът кошмар,
в съсиреци на пуснати кръвчици,
(кръвцица пуска кой да е бръснар,
когато в ужас цъклите зеници!),
връз пъп на непрощаващи змеици,
в огнище на зараза, в гнойна жар,
в кирлива сапунишка, в лют катар,
в гнуслива пот на похотливи цици,
(а те придават на бардака чар!) -
да пържим завистливите езици!
Сложи ни, Ваша милост, на кантар
и нека пълни гащи всяка твар
с това, което е било в паници,
но първо във гюбрето на шопар -
да пържим завистливите езици!
във лава от олово и силиций,
във лой и луга на продажна твар,
в помия на прокажени старици,
във черна смрад от скапани чепици,
във пикоч и фъшкия на лихвар,
във змийска кръв, кипяла барабар
със злъчки на чакали и лисици,
във нощното гърне на дърт знахар -
да пържим завистливите езици!
Във пяната на муле със самар,
което е скопено със ритници,
във лигите на котарака стар,
без кьорав зъб, със белнали зеници,
(затуй лови насън маймуни с трици!),
и в дъното на запустял бунар,
където хвърлят всяка гадна твар,
(влечуги разни, че и разни птици -
от тях повърнал би дори гробар!) -
да пържим завистливите езици!
Във гъст разтвор - за жива плът кошмар,
в съсиреци на пуснати кръвчици,
(кръвцица пуска кой да е бръснар,
когато в ужас цъклите зеници!),
връз пъп на непрощаващи змеици,
в огнище на зараза, в гнойна жар,
в кирлива сапунишка, в лют катар,
в гнуслива пот на похотливи цици,
(а те придават на бардака чар!) -
да пържим завистливите езици!
Сложи ни, Ваша милост, на кантар
и нека пълни гащи всяка твар
с това, което е било в паници,
но първо във гюбрето на шопар -
да пържим завистливите езици!
Абонамент за:
Публикации (Atom)