Loop 2

 Раждане, плач, защото сме тук…и защото изпитанията започват…адът е на земята….казват…

Безгрижно детство, истини….смях и плач, но повече смях…звънлив…откриваме света, шарен е…интересен….децата, хората…са така цветни…

Съзряваме, обичаме, докосваме се…различно е…трудно е…емоции връхлитат….красиво е…

Учим и пак учим, и трябва да се развиваме за да ….за да какво….за да се вместим в коловоза и панелката…и наредим до другите до нас… и посивеем…мечтите се изпаряват, скоростта намалява, остава инерция….бързаме, падаме, ставаме, борим се….разочарования и радости….деца…

Дишаме, оглеждаме се, медитираме, преоткриваме се, спомняме си….връщаме се….кръговрат, объркване….едни и същи грешки, посредственост….наша и чужда, дразним се, от чуждата, после и от нашата….няма мотивация…

Кои сме, къде сме, защо сме…Къде отиваме….и как…съмнения…примиреност….и пак преоткриване…от лесен, почти безплътен бяг като деца до изнурителното вървене все едно през кално блато….като възрастни….

Гледаме напред и назад…къде е посоката… а целта каква е?

Съществуваме, но не обичаме… Страх ни е да обичаме…Прибираме това чувство като ретро вещ в стария скрин, за която не искаме да се сещаме, защото принадлежи на други времена…

Не обичаме хората, защото си мислим че всички са зли, не се влюбваме, защото мислим че това е загуба на време и вече няма смисъл и защото е боляло….не обичаме себе си, защото ни е писнало от посредствеността ни, позната до болка….

Спираме да се ровим в себе си, защото колкото по-надълбоко отиваме, толкова е по-тъмно и безнадеждно…. И се отдаваме на заместители…пороци…навици ….фалшив смях…фалшиви надежди, фалшиви ценности….да, нужни са…на всеки един от нас, ….за да запазим разсъдъка си… за да оцелеем…някак си…до това, което ни е отредено за край.

Loop

Страстно обичаме….себе си…

дори когато целуваме другия.

Ревниво пазим отломките от сърцата си...

Нужни са ни за да почувстваме болката,

Която все още ни държи живи.


Отново излъгани...от човекът в огледалото,

бавно потъваме в реки от суета….

Нямаме сили вече да се борим,

прегърнали компромиса на земното си съществуване.


С размито съзнание и блуждаещи мисли,

ние гледаме, но виждаме малко...

И чувстваме само нещата,

процедили се през мембраните, които сме сложили.


И кървавочервено озарен от дъжда,

шуми и вълнува се гротескния лунапарк…

Странни маски, накриво нахлузени,

безброй клоуни се гонят с нервен смях.


Изкусно изковани позлатени клетки,

в които радостно танцуват огледални близнаци…

под звуците на фалшива барокова латерна.

И кални кутии, обвити с материя,

в които търкаля се духовното ни Аз.