Куклата на Ели

Ели бавно пристъпи пред спалнята, чудеше си дали да си ляга .Живота й беше скучноват, но какви сънища , Боже, какви сънища.Предната вечер беше сънувала странни неща - невидими очи я следяха, подтискаха. И още по лошо, уж се будеше, а разни сенки се стрелкаха в леглото й , криви лица и се зъбеха зловещо,а накрая се оказа , че е сънувала, че се е събудила - един от най гадните сънища, оставящ те потен и с разтупкано сърце, когато се събудиш наистина. Тя не беше плашлива, приемаше всичко с философски замах, дори понякога искаше да стане нещо интересно в живота й. Интересуваше се от разни окултни теми, но не залиташе прекалено.Лягам помисли си тя, бухна се в леглото и загаси нощната лампа. Старата къща заскърца в предсънен гърч, после настана тишина. Ели се въртеше, не можеше да заспи. Все и се причуваха разни шумове, феи и вещици и се мяркаха като затвореше очи. Не, тя не се плашеше, но беше с развинтена фантазия и просто това й пречеше да заспи. Тъкмо се унесе когато...Куклата ми, си помисли тя, няма я ! Всяка вечер заспиваше с куклата си, грижливо оправяйки леглото до себе си, завивайки я със собствената си завивка. Ели стана и отиде до коша с играчките. Куклата я нямаше. Прозореца в хола зееше съучастнически...Родителите й ги нямаше, бяха на гости, Ели беше сама...или поне така си мислеше. За момент се почуди какво да прави, вятъра с едва доловим шепот развяваше завесите през отворения прозорец. Ели пристъпи напред и погледна през него - улицата беше тъмна, лампите не светеха, само луната се отразяваше в локвите от вчерашния дъжд. Хлад обзе тялото й и тя потрепери.Сигурно е паднала от прозореца, помисли си тя, смътно отхвърляйки понататашните размисли какво би правила куклата там. Трябва да я намеря, малката ми... Реши се и тръгна, обу чехлите на майка си и както беше с дългата пижама, без да се облече излезе навън..Улицата беше пуста и някак си подтискащо мрачна...Чу странен шум, някакво свистене....Повдигна поглед нагоре, вятъра беше оплел някакви жици в клоните на едно дърво и те стържеха зловещо...Тръгна, не знаеше къде и защо, но някакъв вътрешен глас я подтикваше да върви. Прозрачната нощница се вееше от вятъра, чехлите приглушено тупкаха по асфалта....Ще я намеря, помисли си Ели, няма да я оставя....