Бабет (бабата) тежко се оригна и звучно се прозя...Тя беше дърта селянка и не можеше да се отучи от тези ориенталски навици ,но пък пред своите куртизанки се държеше на положение, гледаше ги отвисоко, превзето държейки цигарето с ръка....рокля в червено и черно покриваше прояденото й от подагра туловище...Бабет излезе от покоите си и влезе просторната зала за гости(клиенти). Там Вълкът стоеше на края на канапето и нервно потропваше с бастунчето си...Беше се одървил целия, но се стараеше да не го показва...Шапет закъсняваше.....тя беше най добрата й куртизанка, не отказваше нищо на клиентите....легенди се носеха за неспирната й страст...правеше го без пари, ей така от удоволствие...истинска златна мина....Вълкът редовно идваше, като всеки път му се искаше да я изяде...хапеше я до кръв, после старата Бабет мърмореше , че оставали следи по нежното сластно телце на Шапет и се стараеше да ги покрие с тонове пудра....Но Вълкът плащаше добре и тя си затваряше очите....ще я изям някой ден, си мислеше Вълкът, няма да мога да издържа....
Шапет влезе запъхтяно и притеснено си помисли : Олеле , закъсняла съм...какво пък , аз съм й любимката , и на нея и на този празноглав звяр...Освен това, това ще ми е последен сеанс...
Тя беше облечена в червен воал , отдолу прозираше черно бельо...На главата си имаше вишнево боне...
- Готова съм, да се качваме....
Вълкът недочакал се изстреля нагоре, леко приведен с туптящи слабини...Сега ще я науча, ще я разпоря, се канеше той...
Нахвърли й се от вратата, разкъса воала, стъпка бонето...раздра със зъби бельото...
- Супер си - извика Шапет - винаги ми е било адски сластно и възбуждащо да ме мачкаш и чукаш така...Жалко , че е за последно - изпусна се тя....
Вълкът застина...
- За последно, защо ?
- Ами аз , не знаеше ли, Граф фон Дьо Бержерак, виден ловец и ебач ме откупи и сега ще мачкам само неговите копринени чаршафи...
Вълкът побесня, нахвърли се върху куртизанката и захапа гърдите й, започна да къса плътта й, ноктите му се впиха в дупето и слабините й...
- Ти си само моя, не разбра ли, ловецът е само за парлама, за да има смисъл историята - но винаги се появява накрая, си мислеше ядно вълкът, разкъсвайки месата под себе си...
Шапет нямаше сили дори да извика, лежеше обляна в кърви и секрети, ококорила очи....получаваше последния оргазъм в живота си....
1 коментара:
Публикуване на коментар