Франсоа Вийон - Балада срещу завистливите езици

В арсеник, в сяра, в негасена вар,
във лава от олово и силиций,
във лой и луга на продажна твар,
в помия на прокажени старици,
във черна смрад от скапани чепици,
във пикоч и фъшкия на лихвар,
във змийска кръв, кипяла барабар
със злъчки на чакали и лисици,
във нощното гърне на дърт знахар -
да пържим завистливите езици!



Във пяната на муле със самар,
което е скопено със ритници,
във лигите на котарака стар,
без кьорав зъб, със белнали зеници,
(затуй лови насън маймуни с трици!),
и в дъното на запустял бунар,
където хвърлят всяка гадна твар,
(влечуги разни, че и разни птици -
от тях повърнал би дори гробар!) -
да пържим завистливите езици!




Във гъст разтвор - за жива плът кошмар,
в съсиреци на пуснати кръвчици,
(кръвцица пуска кой да е бръснар,
когато в ужас цъклите зеници!),
връз пъп на непрощаващи змеици,
в огнище на зараза, в гнойна жар,
в кирлива сапунишка, в лют катар,
в гнуслива пот на похотливи цици,
(а те придават на бардака чар!) -
да пържим завистливите езици!



Сложи ни, Ваша милост, на кантар
и нека пълни гащи всяка твар
с това, което е било в паници,
но първо във гюбрето на шопар -
да пържим завистливите езици!

0 коментара:

Публикуване на коментар