Обичам да ям....Не просто да хапвам, или гризкам нещо, или да ям от задължение, само така щото е прието за да утоля глада си...Обичам да го правя добре, със страст. Яденето за мен е процес, капризен и неподлежащ на прекъсване. Започвам бавно, приготвяйки сам и добре храната си. Подправки, но не прекалено, хляб задължително, освен ако не ям пица или друго тестено...Не обичам да спазвам етикети, правила в яденето. Развихрям се и ако някой външен човек ме погледне ще остане със зяпнали уста... Когато съм сам ми е най вкусно...Всъщност може и двама , но другият да не ми пречи и да ми прави забележки, а да е отдаден и той на храната, така взаимно се стимулираме, когато ядем. Самото хранене...е изкуство...Бавен старт и постепенно ожесточаване, устата е все по пълна, добавяме поетапно отделните късове различна храна, която сме приготвили..Примерно немислимо е когато хапнем хляб, да не се добави и пържено пиле, а и лютеница, но последните две ако ако дойдат в повече, задължително добавяме късове хляб за да балансира перфектното усещане.Дъха се учестява, зениците се разширяват,пулса блъска гърдите, топли вълни когато храната се разполага в корема.... да, за някои това се постига чрез други удоволствия, но за мен храненето ме издига до неподозирани висоти. То е връзката ми с Юниверса, проводник на съзнанието ми към заобикалящият ме свят. Когато прекъсна или отложа хранене организма ми се раздразва, ядосан и не на себе си съм. Питието с храната не е задължително, но е важно почти колкото самата храна...Бира, вино, вода, всичко има свой собствен оттенък в зависимост от храната , с която го комбинираме...АЗ разбира се винаги знам кое питие кога и как да комбинирам така , че да постигна пълна нирвана когато се храня...Даже в момента , когато пиша това, сладострастно потръпвам и облизвам плътните си устни...Не, не съм дебел, дебелаците често не уважават храната и пъхат в устата си каквото им попадне в нелогичен ред и хаос...Навън разбира се , се храня като другите, сливам се с масата...Не бързам, използвам нож...А какво по хубаво да оближеш пръстите си като малко преди това си поднесъл с тях пържено крилце или бутче към устните си...Често другите не разбират какво усещане изпитвам и до какви висоти съм достигнал в храненето си...Ненавиждам тези, които претупват бързо своята храна, хапвайки каквото им попадне и каквото им поднесе случайността...Някой звъни на вратата, сигурно е г-жа Игрекова, отскоро разбрах , че е от моят отбор и често хапваме заедно....Отивам, не ме прекъсвайте, че ще се забавим....
0 коментара:
Публикуване на коментар