Ефирен полъх спотаен,
на тръпнеща нега предвестник,
повя незнайно как в мен
и разлюля ме като вестник.
С тоз трепет, що обзе ме тъй
какво да правя аз не знам,
да търся нея, но къде...
ПРАС...Ах тииии, тук ли си се сврял,
поетче малко и нищожно,
навсякъде те търсех, гнидо малка,
а ти от страх си се насрал
и свил си се като мишок,
във този ъгъл прашен и удобен
за твойте празнодумства знам,
за твоите слова безкрай, и празнословия без смисъл,
какъв поет си ти - глупак, ефирен, жалък и зализан.
Тоз свят е не за теб - любов и нежност, красота
ги няма вече, друг цар царува на света,
виж мен - и готин и корав, та и с пари,
колата движа, в нея триста мацки,
пол'вин милион си харча ден за ден,
а ти броиш за хляб стотинки.
Кат теб купувам на кило,
прид (т) ворно пишат ми за квот си искам
и плескам ги когато сваря
и храня и поя ги до насита,
живота си живеят, за друг не питат.
Що пишеш пак, пак някоя поема, не дърпай, дай,
не се прави, ти нямаш ник'ва сила.
Жена ли пак, е спри се ха-ха-ха
жените са за чукане да знайш,
не ги отделяй като личност,
не ги обожествявай и помни
жената с бой и ебан се краси.
Нежно му било и чувствено,
затуй решил да пише, я го виж,
та я върви навън , пръсни пари
виж мацките, свали, еби
почувствай се пак мъж....
Че кво да си говориш с нея,
главата тя ще ти омае,
ще легнеш болен, ще заспиш,
а гол и бос ще се събудиш.
Отново прааасс - с чук кървав във ръката,
Поетът грозно тиквата разцепи,
И олюля се готиния и пльосна се във своите секрети.
Ефирният приседна пак и продължи :
Жената сложна е, така е
Красива, грозна, тя си знае,
Но тънка струна в нея винаги трепти,
когато я докоснем и погалим нежно,
със цвят неподозиран тя ще заблести
и ние ще усетим нейното ухание.
Която трябва ще ни оцени,
ще припознае нашите слова,
ще седне тя до нас с китара чудна,
ще ни погледне закачливо във очите
и наш'та песен ще подеме весело.