Кампания, срещи,
и хора в движение, силен удар, събуждане...
В началото сянка,
но бързо с контури, и гръм, светлина и фанфари;
Енергия силна, и
страшно връхлитаща, помитаща, даваща, вземаща,
Обгръщаща,
пускаща, сграбчваща, питаща...
Загубих за миг равновесие.
Въпроси, изтрих
ги, нулирах ги, спрях ги.
Излишни, посредствени,
обезличаващи...
Не трябва да
слагам, подреждам светлина по лавиците...
Ехидно
наблюдавана, там ще угасне...
Искам да я
чувствам във мен, да я храня с душата ми,
Поливам с надежда,
с усмивка и слово...
Да не я
доближавам, за да не помръкне,
Да не я опознавам
за да не посивее,
Да не я вкусвам
за да....оцелее.
Фотони, еднакви и
квантово заплетени,
С поглед един към
друг като в идеално огледало,
Отражения,
блясъци, и умове заплетени,
И приказни
цветове, един в друг преливащи,
Разказващи,
усмихващи, примиращи...
Материя, спираща,
сива, неумолима,
Пред нас се
разстила, с кикот ни препъва,
Живеем в мечтите
си, летящи, красиви,
Перфектни,
засмени, обгърнати, диви...
Ти и Аз губим се,
ставаме другия...
Аз тук съм и чакам те, чакам момента,
Когато сме само
любов, без плът и условия,
Когато ще можем
да вкусим от себе си,
Без да стигаме до
саморазрушение...