Loop

Страстно обичаме….себе си…

дори когато целуваме другия.

Ревниво пазим отломките от сърцата си...

Нужни са ни за да почувстваме болката,

Която все още ни държи живи.

Отново излъгани...от човекът в огледалото,

бавно потъваме в реки от суета….

Нямаме сили вече да се борим,

прегърнали компромиса на земното си съществуване.

С размито съзнание и блуждаещи мисли,

ние гледаме, но виждаме малко...

И чувстваме само нещата,

процедили се през мембраните, които сме сложили.

И кървавочервено озарен от дъжда,

шуми и вълнува се гротескния лунапарк…

Странни маски, накриво нахлузени,

безброй клоуни се гонят с нервен смях.

Изкусно изковани позлатени клетки,

в които радостно танцуват огледални близнаци…

под звуците на фалшива барокова латерна.

И кални кутии, обвити с материя,

в които търкаля се духовното ни Аз.